Деца, младежи, възрастни - емоциите винаги присъстват. Всеки, след като се е родил, се опитва да направи живота си по-добър в конкретните обстоятелства. Това са единствените обстоятелства, които познава.

Аз растнах и се развивах при социализма. Нямах никаква представа, въпреки разказите, какво е да живееш в друго общество и строях живота си в социалистически условия. После нещата се промениха и започнах да се съобразявам с новите дадености.

А "държавата" не сега, а никога не се е интересувала дали децата й ще завършат висше.

Какво е държавата? Няма такова НЕЩО като държава. Има отделни хора на отделни позиции в държавния апарат, които като всички останали хора, търсят основно собственото си благополучие. Според манталитета си, едни го търсят като се опитват да работят добре (така, както го разбират това добре и според възможностите си), за да получат признание, да се издигнат и да достигнат по-добър жизнен статус. Други просто крадат в най-общия смисъл на думата, на трети не им пука - ден да мине, друг да дойде.

По дефиниция трудно се намират свестни хора за държавния апарат. Заплащането обикновено е по-ниско от това във фирмите, следователно там ще ходят най- слабите, некадърни и мързеливи хора. Ако пък отиде някой богат бизнесмен, който умее да управлява и прави пари, то той почти задължително ще използва отдалите му се възможности да направи още повече пари за себе си, т.е. в ущърб на "държавата". Просто това е същността му. Ако не беше такъв, нямаше да си направи милионите.

В нашата пък страна на бедняшки и робски манталитет, държавата винаги е била не просто нещо чуждо, външно от гражданите си, а ВРАГЪТ. Тя е тази, която ни мачка, която ние пък ще измамим, надхитрим, прецакаме...