Човекът е странно животно. При доста хора подражанието е съзнателно - "това е модерно", но при повечето мисля, че е несъзнателно.

Бях тийнейджър точно по времето когато всеки можеше да те хване на улицата и да те замъкне в бръснарницата за да ти острижат дългата коса - около три пръста. Бяха инструктирали бръснарите какво е младежко подстригване (възрастните бяха вече опитомени). Имаше един турчин - Байряма. Сядаш на стола, започваш да му обясняваш само да ти обере врата, а той без да продума дума, те дръпва с машинката до средата на тила. После е късно.

Какви ли не глупости правехеме, зада запазим перчемите си за бала - чорапи, мазилки, фиби. Накрая леля ми каза, че приличам на бургуджия (май така наричат циганите копанари). Сега като си гледам снимките, съвсем права е била, но тогава всеки милиметър беше от жизнено важно значение.

После, след гимназията излязоха на мода миди полите. Не можех да гледам съученичките си - приличаха ми на бабички. Сега никоя дължина на полата не ме дразни.

На мен ми е много смешно, когато някоя супер грозна, дебела и пъпчива девойка си е сложила "диамантче" на носа. Дали наистина си въобразява, че това я прави красива?