Декс, да не би да улових нотка на "абе ти ли ми говориш за ангажираност, след като избощо не си даже в България и не знаеш за какво става въпрос, след като не си останала в България през тези 15 години - ще ми развиваш теории точно ти за реформи?". Напълно във рамките на възможното е това да е основно моя си единствена, лична интерпретация на написаното от теб, Декс, въз основа, отново, на единствено мои, лични си мисли. Но както и да е, няма кой знае какво значение как съм го почувствала, единствено ми се иска да вметна, извън целият контекст на темата следното: лично аз, Декс, съм доволна от не чак толкова естественият и саморазбиращ се факт, че имам възможност да взема участие в една образователна и социална система, която се базира единствено върху личностната отговорност, както и чувството и умението за огранизация на всеки отделен член в нея, и възможността той да решава сам за себе си какво иска и може да направи от предоставенито му шансове, както и силно развитото съзнание за носене на последстивята от собствените си решения. Доволна съм от отново от факта, че съм в, някой може би тук ще каже "изгодното", състояние да уча, усвоявам и прилагам ценностни системи от едно гражданско общество, в което гражданската самоинициатива и социална ангажираност е високоценен приоритет и право. И не съм седнала да изразявам негативната си критика към политическата ситуация в България от удобните 2 000 километра и при удобните ми обстоятелства на живот, ами се опитвам сега за-сега със стоящите ми на разположение средства - като упражняване на българското ми, гражданско право на глас - да влиая по някакъв начин, защото, ако мога да окажа някъде, някакво влияние върху политически решения, то това е в България и го правя съзнателно, защото не мога да си позволя да остана равнодушна и безучастна към начина за регулация на живота ми, с който управленческата система на моята държава разполага. Било то свързан с взимането на решения, например, отнасящи се до временият ми престой тук, или решения директно свързани с живота ми след завръщането ми в България. Защото тук правата ми се свеждат до правата на гражданската ми пренадлежност към друга държава. Моите основни граждански, законни права се определят от българската конституция и принципно трявябва и да се гарантират от нея. И когато дойде отново времето да живея в България, живот и здраве, съм сигурна, че социалната ми ангажираност в обществото ще е повече от това "само" да гласувам.
Но много се отплеснах, сорка.
Лека неделя!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите