хей,споко!На всеки му изгърмяват бушоните-нищо ново!Мен лично повече ми харесва да чета споделени сериозни проблеми вместо на кой как му ставало ,ебане-секс и пр.
Та на въпроса-самотата най-често е единственият ни спътник.Всеки опит да градим някакви отношения -дали ще са сексуални,приятелски или нещо друго,е по същество опит да избягаме от нея.И колкото повече бягаме,толкова по -плътно тя ни следва.Раждаме се,живеем и умираме сами.Колкото и хора да има около нас,винаги оставаме сами.Тъпо е,като си помислиш-сами във вселената сред 3 миликарда човечество...Но това е факт.Аз също не съм намерила формулата как да не съм сама...когато съм със себе си.Но работя по въпроса...работи и ти!

Може би,ако търсиш упорито,ще намериш...