отново прехвърляме темата на някакво друго ниво. Но - лошо няма, нали докато сме живи, за каквото и да си говорим, все е замесена Любовта.

И друг път ми се е случвало да казвам, че хората сме само средства. Всъщност, чувството ти на благодарност е насочено към нещо, което е на повече от 10,000 години като възраст и което е съпровождало човечеството през цялата му осъзната история. Мен лично може единствено да ме радва, че съм се оказала подходящото средство в подходящото време и на подходящото място.
Животно, което го боли, в момента на болката не може да направи нищо друго, освен да дере и да хапе безогледно. Чак когато болката заглъхне, то е в състояние да разпознае "стопанина си" и да му се довери отново.
Добрата новина в случая е, че болката очевидно затихва, щом можеш да направиш крачката навън от себе си и да видиш Цялото. Аз все си мисля, че - колкото и гордост да носим в себе си - не сме нищо различно от животните. А в тяхната животинска мъдрост се крие и това, че за всяка болка си има билка... хъм.. и са запазили инстинкта си да я разпознават.
Пък на нас, понеже сме хора и сме горди и величествени, инстинктите ни до толкова са закърнели, че от всички възможни билки все си избираме ония, които най-перфектно да ни отровят...

Щастлива Пролет ти пожелавам! С правилната билка за болката!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...