...Когато...тогава просто се разсънваш, идваш в съзнание. В последствие ... кутията цигари не е половин, а една; кафето свършва; започва денят и идва ред на уж смислените занимания. Спираш да се давиш...Не спасяваш света, а себе си. Тогава Бездната става нищожна дупчица, почти като кариес...и просто изваждаш зъба или правиш пломба, докато пак не се развали...

Когато във врабците - сиви и мрачни видиш гълъби...когато секундите те докасват едва, защото ги изпреварваш с мисълта си....тогава някой ти казва "Наздраве" на водката ... тогава огладняваш...тогава е спокойно...тогава зъбът се разваля и пак бива поправен, защото е само зъб... и само малко дупчица...

Тогава се прегръщаш, но толкова бързо, колкото бягаш от секундите...
Тогава Бездната е те смила. Не те поглъща.
...Прави ти път...

Поздрав, Рене :)

...да се разположиш удобно в невъзможното...