Тя е направила избора си с това свое"обичам те". Всякакви други компромиси, които животът, обкръжението й, ситуацията, изискват от нея, са напълно и абсолютно постижими - стига "обичам те" да е било истина.
Щом са те оставили/предали веднъж, повярвай ми, ще го правят толкова пъти, колкото ти позволиш. И ако вие двете сте извървяли заедно пътят до това "обичам те" - " и аз те обичам", ставате и отговорни за чувството, на което сте дали живот. Всякакви измишльотини за изчакване, за страхове, за бягства, за някакви нежелания за тайна връзка, която убивала чувствата - са просто неуспешни опити да се нарече с други думи едно предателство...даже не едно, а поне три - към теб, към любовта ви, и най-непростимото - към нея самата...
Приеми избора й, не питай дали иска да изчезнеш от живота й - ако не искаше, нямаше да се стигне до тази ситуация...ако не беше те прежалила в себе си, нямаше да търси аргументи защо не бива и разни бля-бля за тайни, страхове и прочие...
Има ли Любов - я има, независимо от всичко и всички. И напук дори на тях. Безлюбовието винаги си създава думи и оправдания.