дълго се чудих,дали да ти отговоря на бележка или в клуба и накрая реших,че както обикновено,пр мен скрито-покрито няма...
Първо-забеллязала съм,че за теб понятието "лъже"е дота разтегливо и,но за сметка на това ,(почти)винаги става причина за раздялите ти(права ли съм?)
вслучая,не можах да разбера къде е лъжата от нейна страна...
Аз виждам лъжата другаде-мисля,че трябва да се съ7ди по постъпките на хората,а не по думите им.
Ти мислиш,че тя те обича,защ
ото ти го е казала и защото така ти се иска.Това убеждение поддържа и твоите чувства към нея-усещането да изживяваш нещо истинско,силно и невъзможно-толкова добре ми е е познато-и колкото по-невъзможно и болезнено,толкова по-силно и трайно.Обаче тя е направила своя избор и това е важното-щом е избрала него.Каква причина има да лъже себе си и да се самоимъчва,ако всъщност иска да е с теб?
може би думите ми звучат сурово или...не знам как.Може би виждам себе си преди няколко години,своите грешки,път...не се опитвам да те предпазя от тях-би било глупаво-грешките ти ще те научат много по-добре от всеки съвет...Повярвай ми,когато и разумът и душата ти се уверявт,че тя не изпитва нищо съществено към теб и товите терзания ще спрат на момента.
каквото и да става,ако имаш нужда,аз съм насреща!
и бих ти дала само един съвет-не търси винаги хора,които да те нараняват и които ти да обичаш-търси някого,който да те обича истински!И когато го намериш,...не го губи!:)))
успех!

You give me reason to live!