Ще започна отзад - напред...
Не настоявай, дай и малко време и на нея...И на себе си...Не я насилвай в собственият й Хаос в момента...Остави я да го подреди...Да се срещне поотделно с всичките си Страхове, защото сега тя вижда всички тях, като един Огромен...Без име и без лице...Пред който, просто не знае какво да направи...Освен да избяга...Не я пресрещай в Бягството й...Това ще я счупи безвъзвратно - Към теб...
Ако можеш, покажи й, че си Там...Но не изисквай от нея Отговорност - за Присъствието и / или Отсъствието ти в Живота й....За първото е късно Вече, за второто рано Още - да ги няма...
Когато някой те попита: " Искаш ли да изчезна от живота ти?.." по този начин казва й:
" Мога да го направя..." Разбираш ли?..И вече " Да " или " Не ", не значат нищо...
Ох, не знам какво да ти кажа...
Просто съм сигурна, че И Двете се чувствате ужасно...Но Ти си тази, която има С Какво да застане До Нея...С НЕнатрапчивото Усещане за Присъствие, което няма да я плаши, с решения, за които още не е готова...С Отговори, които още не е дала, дори и на себе си...
Стискам палци...И на Двете...Да СТЕ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите