|
Тема |
Re: Колелото на живота [re: profligate] |
|
Автор |
Aby (®) |
|
Публикувано | 09.04.02 16:28 |
|
|
И тръгнах да го търся.
Тънки ножове вятърът по лицето ми търкаше,
набраздяваха бузите капки кръв и сълзи.
Да се спра насред пътя? Знам, назад няма връщане -
ще пребродя площадите, всички тъмни ъгли;
ще надникна във избите дето вино се лее.
/Уж ми казваше любовта е от вино по-сладка./
и ще вляза във къщите със червени фенери,
ще премина под мостовете на реката...
А косата ми сплете се на върбите със клоните,
всяка крачка ми струваше в стъпалата камък забит.
Как от себе си душата си да прогоня -
тя сама във нощта срещу вятъра да върви.
Нямам сила. И дрехи по мен не останаха.
И венецът от тръни за главата ми е готов.
Но ако някой от вас го намери: Заклевам ви!
"Кажете му, че съм ранена от любов."
|
| |
|
|
|