Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни

Има нещо тъжно
и нетрайно
в нашето опасно
място тайно -
в ресторанта малък
и безлюден
келнерът ни гледа
тъй учуден.

Келнерът е свикнал
да ни чака
и да ни сервира
два коняка.
Той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща

Часовете бързат
тихи и жестоки,
за да ни отпратят
в две посоки,
за да ни разкрият
истината всъщност
с цялата нелепост,
с цялата й същност.

Келнерът е свикнал,
и разбира,
празните ни чаши
не прибира,
той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща.

Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни

звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден