Не съм чак настроена за спор...
Имаш все пак мнение и то е различно от моето...
Нещата се повтарят... хората обичат да изтъкват различноста си...
Все пак искаме или не....гордеем се или се срамуваме....опитваме се да го обезличим или не... всички ние произхождаме от една страна в която гротеската е сиво ежедневие...
И аз...и ти...и мислещите и чувствуващи души...
Моята мама и моя татко...твоята мама и твоя татко...мамата и таткото на мислещите и чувствуващи души са ни създали страна, която превъзхожда световте на Алиса...и не само в гротеската и чудесата...
Имаме ли избор....имаме...
Можем да не правим нищо за да не придобие направеното гротескни форми...
Можем да правим гротески, надявайки се, че някога нещо може и да се получи изпод неопитните ни ръчички...
Можем да си съберем торбичките и да дойдем при теб и твоята приятелка....
В страната на MarlBoro, където "законодателното и обществено равенство" са обществена норма, и ще сме далеч от Гротескната татковина...
Можем и да изчакаме тук да ни го наложат разбира се...
Сега съм млада и хубава лаеща лесбийка...
Без да се усетя, ще се превърна в стара и грозна мърмореща лесбийка...
Неизбежно е...
Но едно нещо ще избегна....някога, когато като мърморя и плюя това или онова...и когато пред мен се изправо поредното младо момиче... няма да се пенявя попита ли ме "А ти какво направи....опита ли някак?"

Нещо ми направи странно впечатление в твоя постинг....
И то е че наистина ми дотъжа от думата "толерантност"
Една толерантност...
Дума в женски род наистина...
И тъжно насочена само към женския род....
Но го приемам де...от това ми дотъжа...