Ще започна с цитат:
"Срещнахме врага и той сме ние!"

И докато ние се дърлим помежду си вече момчетата си разиграват коня и пускат сексуалните си постинги...
Момичета...не искам да се харесваме, нито да се обичаме...искам да имаме чисти позиции и да стигнем до ясна кауза и посока която да следваме.
Дискусии ще има...различия ще има....противници ще има....ще се лутаме, ще грешим и ще израстваме от грешките си. Ще срещаме достойни противници като мъжете и недостойни като Шадравана на Мъдроста...
Но този Клуб е нашия виртуален дом. Той е бил празен някога...и от нас - тези които сега сме тук зависи този празен дом какъв ще бъде....ние ще редим мебелите, ние ще му придадем атмосфера....палат или вертеп...зависи от нас...
Събрало ни е едно нищо и никакво пространство...виртуално...а сме хора със сходни съдби и интереси...със сходна посока...
Приятелки....не може да се заведе стадо овце до пазара по една абсолютно права линия...но винаги има начин да се заведе до пазара...
Ние сме стадото...наш пастир е нашата женственост и нашата сексуалност...нашата женственост съдържа ореола на жената, която се опитва да изплува някак си...от блатото което векове ни е смукало....
всички тук сме успели малко или много да надигнем глава...всички тук сме сестри...и вие сте мои сестри по съдба...Даже Шадравана е една от нас...
Ние имаме цел...имаме сили...имаме изумителен интелектуален потенциал....
Липсва ни любов.....
И съпричастност....
Ще ви кажа нещо...достойнството не е приятелство....приятелството е много повече от достойнството....аз изгубих достойнство за да не застана срещу приятелството....
Защото имам сили...но аз не съм повече от вас...просто съм готова да загубя малко от личноста си за да сме единни всички...всички които смятам за приятели разбира се...
Този клуб е нашия дом...а извън този клуб ни чака Големия Лош Свят...за да ни го начука...ако му дадем...ако сме рухнали в приятелски борби...
Затова ви моля...нека не ни го начукват повече...нека видим ясно противника и да го кастрираме както се полага...защото ние няма какво да си кастрираме една на друга - нали...
Нека не забравяме...че преди да бъдем лесбийки сме жени...че ако не бяхме жени, нямаше как да сме лесбийки...или да искаме да сме лесбийки... и всички сме много жени... и сме горди и достойни жени... и умни и интелигентни жени... и нека всички си имаме уважението - защото всички освен жени сме и личности.
На Соня ще кажа... че аз съм българка ... че когато срещна примерно германка, която обича България - ми става мило и топло... а не и казвам че не може да разбере страната ми....
На Ева ще кажа, че Соня не е противник и много сближихме позициите си в основните точки, и че все пак тя се бори за своята правда такава каквато я вижда....
На двете ви ще кажа...че личните неща могат да се превъзмогнат ако наистина искаме да стане нещо добро....
На мене си ще кажа...че исках да ви обединя....и че ако нечие място не е тук то това е моето...но нека захвърлим готварските ретцепти...изчистим клуба от наносите и направим поне във виртуалното тук едно уютно местенце за момичета като нас... В края ня краищата това само имаме...

Хайде да изоставим тона...и да го кажем така...Моника няма да бърза с тази Организация...аз няма да пиша трактати за да не дразня никого...
и след като починем малко....да се върнем евентуално на въпросите с избистрени позиции и смекчен тон...
Индианците са пушили лула на мира...нека запушим е ние....
Имало е преди много време един войник от англосаксонски произход...живял някъде през ХI век...та той е казал веднъж...:
"По-силна да е мисълта
по-страстно сърцето
по-голяма смелостта
когато силите ни напускат"
(Щадраван на Мъдроста - за теб този постинг не се отнася - ти яхна тигъра)