Елия,
благодаря ти за пространното изясняване на понятията. Aз си падам по такива работи, дано и други да го харесат.
Засърбя ме ръката да си напиша и моето мнение, пък и най-вероятно някои от нападките на Сизиф и други, мислещи като нея, са адресирани към мен.
Всъщност, това на което искам да наблегна е не мнение, а факти. Голяма част от жените, които се самоопределят като лесбийки, но живеят при отсъствие на лесбийска среда в обществото (както е в България все още) създават бракове (фиктивни или реални) с мъж. Това важи особено за жени, навлезли в зряла възраст преди така няречената "промяна" в нашето общество, когато дори нямаше Интернет. Липсата на възможности за контакти с други жени, които се самоопределят като лесбийки (или поне бисексуални) е една от причините за подобни бракове.
Разбира се винаги е имало лесбийки, които не са се подчинявали на "статуквото" и това вдъхва респект. Само че респект вдъхва и откритото признание пред обществото : Да, аз съм омъжeнa, и съм лесбийка. Тази позиция може да се използва за изобличаване на хетеропатриархалните норми, които принуждават жените да се омъжват, независимо от желанието им.
Това е само едно вметване, повод за размисъл...
А дали трябва и едните и другите да са в една организация е въпрос на взаимно желание и на способността на хора като мен да ги обединят. Дали ще се справя? Kой знае?
Аз съм Моника, все още омъжена (по документи), но довела приятелката си в къщата на бившия съпруг с риск да бъда пребита от майка му (макар че не живее в същата къща). Aз съм тази, която завинаги развали отношенията с родителите си, защото разправяше по телевизии и радия, че обича жени, въпреки хетеросексуалния си брак. Може би се питате защо първо не прекъснах брака, а после да излизам в медии. А ми имeнно поради това, че исках да покажа пред обществото, че и такова нещо е възможно - да си омъжена и все пак да предпочиташ жени за партньори. Не ми се щеше да изпускам тази златна възможност, докато я имах.
Не мисля, че съм (бях) единствена в такова положение - има много други, които предпочитат връзките с жени да са извънбрачна авантюра. Не ги обвинявам - човек не винаги има възможност за избор в живота. Това, което си мислим че е нашият избор, често е наложена ни от обстоятелствата позиция. Иска ми се младите момичета да имат по-добри възможности за избор от мен. Затова има смисъл от организации.

Това, в което вярвам е следното: хората не се делят на хетеро-хомо. Има всякакви вариации между двете крайности. Да не се боим от разнообразието! Ако се боим от различните между нас, тогава как ще убедим мнозинството да ни приеме въпреки, че сме различни.

Повече мисля да говоря по тази тема на срещата на 18ти. Присъствието не е задължително.

Моника

PS: понеже освен лесбийка съм и феминистка, бих искала да вметна, че критиката на хетеросексуалния брак се прави най-добре "отвътре", и позицията на хора като мен често е христоматийна.