Съжалявам за тебе, Киркор 78. Да не можеш да се влюбиш е наказание, което самия ти си избрал за себе си. Ние, обикновените хора, се влюбваме и сме ужасно щастливи, а после може и да страдаме, но нали " Животът се измерва с миговете, които спират дъха ни". В този смисъл, Киркор 78, човек сам избира как да живее живота си. Дали като се отдаде на мига и изживее своето щастие или като избира да наранява, за да не бъде нараняван той. Убедена съм, че жената, с която си се сближил, никак не е била наранена, а е била ужасно щастлива през цялото време. Може би не познаваш чак толкова добре хората, и особено жените. Може би трябва да разбереш, че за да бъдеш щастлив в любовта, е необходимо да забравиш предишните любови и всеки път да започваш наново и начисто. Може би е необходимо да живееш ИСТИНСКИ.
Защото тогава, и само тогава " ще казваш най-красивите неща, просто като нищо не изричаш".
За нас, обикновените хора, остава благословията, да изпитваме щастие и любов. И да страдаме, защото това е част от любовта.
И точно затова, за нас, простосмъртните, които умеем да обичаме и сме щастливи с това, винаги ще има любов, и винаги ще има утре!
А на теб пожелавам да изпиташ истинска любов и истинско страдание, защото това е истинския живот!