В края на работния ден. Трябва да си тръгвам, но отварям нета да видя има ли някой все още. Пък и в лабораторията е прохладно, а в квартирата - задушно. Тъй или иначе, спагетите за вечеря са готови отвчера - има време до полунощ.
Виждам, че има един - буден в жежката нощ някъде на друг континент (винаги някъде е нощ). Този някой се нарича езичник и поет.
Чета нощното му преживяване - не ми е ясно дали е мокър сън - пропит от влагата на лятната нощ или потен спомен от едно минало време, и си мисля... "Да не бъде, дано да не бъде."
Амин, тоест Анаамин. Не знам дали има такава дума, но идва от ивритското (или арамейско) "амен" ("да бъде") и гръцкото "ана" - означаващо отрицание.

Не искам такова бъдеще - чичко-паричко, като че ли искам нещо по-истинско...

Тя, истинската любов, нея кучетата отдавна я изядоха, ама все се надявам на кръговрата в природата - пак да се върне пущината - от кучешката тор да вземе да порасне уханното цвете на забравата и пак да взема да се загубя в нечии ръце, очи, мисли.
Той беше... не особено красив или умен, даже понякога плямпаше пълни глупости, но... имаше топли черни очи и дълги пръсти, които глаеха косата ми, очите ми, шията ми...
Тялото му беше слабо, но топло и здраво. Бяхме млади и не беше секс. Просто си помогнахме един на друг. Бяхме приятели за малко. Видяхме се след две години:
-- Как си - попита той - Не си ли се оженил нещо?
"Защо ме питаш тъпи въпроси:" -- Мии, не, отвърнах. Ами ти нещо?
-- Аз все още - нищо...

Той беше. Не съм го виждал от, знам ли, три-четири години, не съм го и търсил. Той беше, бяха и други. Не ги помня, не ги търся.

Той е... странен... донякъде феминизарн - отвреме-навреме ме дразни. Има черни очи.
Той е str8, поне така казва - имал приятелка от три години. Само дето тя го заряза по телефона - и аз реших да се възползвам от случая. Той, обаче, бил str8. После пием кафе:
--Ама, наистина ли? И няма да се ожениш?
--Голяма работа.
--Ами, всеки трябва да се ожени. Какво ще каже майка ти? Ти така си го избрал...
А-а-а-а, полудявам - яд ме е на хиндуизма и на културата им индийска. Пък и майка ми каквото имаше да го казва отдавна го е казала.

Днес пак бяхме на кафе - кани ме да му бъда съквартирант. Е не знам какво да правя, затова и стоя до късно в лабораторията - да си намеря някаква работа - да не мисля много по въпроса... Ама тя работата - и нея кучетата такова. Затова влязох във форума и попаднах на езичника-поет.
Не поете, дай да бъдем по-цветногледи - като флага на движението - да не бъдат(!) мрачните чуства и чичкопаричковщината.
Уфф, маа му стара, и тез str8-ове - ако и те знаеха какво искат, ама да не е само пари - то аз и това го нямам.

Истинската любов - а? - понаръфана от псетата, сдъвкана и изплюта или наторила новата истинска любов. Дай да вярваме в нея! Аз все още вярвам.
Амин!

---
Але-хоп!

Редактирано от Linjack на 27.06.07 04:19.