....е ще трябва да ме четете,не знам дали ви се оплаквам,точно на тебе,който ме четеш сега,приятелите са ми отявлени фоби,не ги обичам,отучиха ме отдавна да им се оплаквам,да им споделям,предпочитат да мълча и да им се усмихвам глуповато,вярвам че ги плаша с неопределена странност,не се вписвам в тяхната матрица,искат да съм черно-бял,както са те отвътре.
Преди десетки месеци-сцената е-той се подхилква до мен на някакви глупости по телевизията а аз се реех в небесата,примрял от щастие,имаше онова откровение свише,че нещо се случва,нещо толкова сериозно,смърта не би ни разделила и ще изпия чашата му до дъно.Продължителната илюзия или очакване на развръзка броят ли се за връзка?Сега като малко намусено хлапе се зъбя на провидениеето от яд,скърцам със съби и стеня от жлъч,от обич,яд,съжаление,толкова бях свикнал с него,та знам във всеки момент той какво върши,дори сега,дори и след толкова време,Тя е неотлъчно до него,тя ме заличава от живота му микрон по микрон,ден след ден.той нищо не каза,не трепна на ултиматумите ми,нямаше колебание,дори му беше смешно,колко грозно се получи накрая,грозно поради липсата на някаква драматичност,която да запомня до сетния си ден.Нищо,пълно мълчание.От тогава,до сега.Все едно че не ме е имало толкова години.Обиден съм.Гласно,писмено се отрекох от него,но го искам още,ах,как го искам още,толкова време мина но го искам,искам,жив,мъртъв,искам го и продължавам де го сънувам всяка нощ и да чакам Чудо.Съвсем малко ми трябваше,останалото щеше да си го изфантазирам отвътре.Нямах право да се боря за него,нямах право дори да го мисля.Защо?Защо Тя го има всякак,какъв е този техен Бог,който им дава право на толкова любов.Техния Бог ми се присмива и ме сочи с пръст:къш куче,бягай и се крий в огромния си килер,заключи се отвътре и страдай за назидание....посегнах,но ми скършиха ръката,така,както беше увиснала на милиметри до единствения човек,когото съм обичал някога ....
Кажете,не е ли е прекрасен тоя свят.......