|
Загледах и заслушах.. много мрачно и депресивно някак..
Туй е тежък соц-реализъм, какиното.
Годината е 1965, младата талантлива Лили Иванова тъкмо набира популярност, но пробива с чуждоезични песни и първо в чужбина. По това време министерството издава заповед, задължаваща българските изпълнители да включат в репертоара си песни на български език. И се почва едно композиране и текстописане на българска естрада.
С тази песен и клип, записани за телевизията, Лилито сефте добива известност сред широката българска публика. Музиката е бавна и протяжна, текстът, изпълнен с копнеж. Лирическата героиня цяла седмица мечтае за съботната вечер, за да отпусне душата. Тогава работната седмица беше шестдневна, уикендът започваше в събота, след края на работния ден. Кестените се разлистват чак в събота, щастието настъпва чак в събота, всички дишат с пълни гърди чак в събота вечер, лирическата героиня пее:
Събота, събота вечер
празник на мойта любов.
Събота, събота вечер –
ще танцувам, ще пея
във тоя свят чуден и нов.
И клипът, съответно, е трепач.
Представя края на работния ден в лелеяната събота и настъпването на вечерта.
Лирическата героиня - младо слабичко девойче връз пътно-асфалтов валяк, еманципирано момиче с мъжка професия /туй требе да е секси, макар валячето да е нюню и поочукано, ама как да вкарат огромен трактор по градските улици/, си прави разходка по паважа, после и през парка в края на работния ден и седмица, в предвкусване на празничната вечер. Все още по градските улици е пусто, окъснял бачкатор търкаля в суматоха насам-натам автомобилна гума, но сенките падат, настъпва оживление, в парка наизлизат първите айляк либовни двойки, докато момата прави почетна обиколка по алеите със средството на труда, валиращо новите улици на новия свят и светлото бъдеще.
Мъ, нищо не ви разбират главите от трудова романтика, начи.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles
|
Re: Събота вечер / Лили Иванова [re: parvaty]
