За ефекта “Дънинг – Крюгер” и анагнозията в преговорите за ново правителство
През 90-те години един нисичък и пълничък мъж обира две банки в Питсбърг без никаква маска на лицето. Когато го арестуват, Макартър Уийлър е безкрайно изненадан – но аз се бях намазал с лимонов сок! Как ме разкрихте?


Човекът е убеден, че лимоновият сок го прави невидим за камерите. Идиот. Психологът Дейвид Дънинг прочита за случката във вестника и ражда нова теория – че един некомпетентен човек не е в състояние дори да узнае за своята некомпетентност. Заедно с аспиранта си Джъстин Крюгър сътворяват научен доклад, озаглавен “Неквалифициран и неподозиращ това. Как затрудненията при разпознаването на собствената некомпетентност водят до раздута самооценка”.
Така се ражда знаменитият ефект “Дънинг-Крюгер”, който е много актуален сред днешната българска полуинтелигенция.
Направо ѝ е любим. Той е като мед за нейната душа. Всичките ни беди, смята полуинтелигентът, се дължат на това, че българският народ страда от “Дънинг-Крюгер”. Той дори не знае, че нищо не знае, и никога няма да го узнае.
Но от друга страна, точно сега българската политика е 100 на сто защитена и от незнанието на населението, и от ефекта Дънинг-Крюгер. Две трети от българските избиратели не гласуваха. Няма и парламент, който да ръси простотии. Всички актьори в текущото риалити “България ще има правителство” са най-знаещите и най-неопетнените чада на нацията. Тогава какъв е проблемът?
Дънинг и Крюгер наричат своя ефект “Анагнозия на всекидневния живот”. Пояснявам – анагнозията е патология, свързана с увреждане на мозъка.
Засегнатият страда от тежка умствена инвалидност, но или не я осъзнава, или твърдо отказва да я признае.
И ако ефектът “Дънинг – Крюгер” е доста спорен, то анагнозията е добре познато и изучено клинично състояние. Пациентът може например да е парализиран с едната половина на тялото, но изобщо да не го осъзнава. Понякога мъжът с анагнозия бръсне само едната половина от лицето си, а на другата си пуска брада като Лев Толстой. Или изяжда само половината от храната в чинията, след което иска допълнително. Ако му завъртят чинията, довършва и другата половина.


И докато “Дънинг – Крюгер” се проявява само при по-простите хора, то анагнозията може да засегне и най-светлите умове - професори, депутати и дори харвардци.
Ако например простолюдието в България е засегнато от “Дънинг – Крюгер”, то елитът ни показва много сериозни признаци на анагнозия – или не вижда, или се прави, че не вижда поне половината от действителността.


Вече споменах някои от когнитивните липси на леко освежения елит. Например никой не забелязва, че партийните лидери правят правителство, без да са се заклели като депутати и без изобщо да има парламент. На това отгоре половината са в оставка. Това не е ли същото като да си бръснеш само половината лице? Анагнозия.
Елитът не забелязва също така, че две трети от гласоподавателите не гласуваха и затова скромността повече би му отивала. На това отгоре 40 на сто от представителите на малцината гласували априорно са отстранени от каквито и да било преговори. Най-непредставителната власт за целия преход. Това е все едно през 1990 г. до урните да бяха допуснати само бившите членове на БКП.
Да не говоря за любимата ми тема – никой не обелва и дума, че тази политическа криза е типична и характерна за партийнолистовата избирателна система и че има доказано лечение.
Все едно да ви докарат в “Пирогов” с инфаркт, а лекарят да каже, че имате грип. Анагнозия.
У нас борците за правата на малцинствата вече са повече от самите малцинства. Но те не забелязват, че ромските махали изобщо не гласуваха. Анагнозия. Половин брада, половин чиния, половината им ум го няма.
Един холистичен ум би видял, че тези преговори за правителство са най-недемократичните и най-нелегитимни за цялата история на прехода. Но когато образованият елит си е сложил пиратска превръзка на едното око, демокрацията може само да му пречи по пътя към светлото бъдеще.
Както е известно, България е страната с най-високо неравенство в Европа. Но на текущите правителствени преговори се раждат още по-десни идеи. Когато Асен Василев казва “няма да вдигаме данъците”, никой не се сеща да попита – а за кои данъци става дума?
Защото едни данъци увеличават неравенството, а други го намаляват. У нас господстват първите, а вторите напълно липсват. И ако нещо спъва развитието, то е точно тази липса. Дори някой да повдигне тази тема на шоуто “България <i>търси правителство”, </i>мнозинството ще го погледне с недоумение – на тоя пък какво му става? Няма такова нещо! И да има, сега не е на дневен ред!
Анагнозията явно е ударила Корнелия Нинова, която преговаря да включи БСП в още по-десните реформи. Но за червения елит тази реалност е невидима. Тук имаме не само анагнозия, но и алцхаймер. Някой да се сеща, че само преди 2 години БСП прие една “Визия за България”? Защо пак се кани да се качи на обратния влак?
Но да се върнем към Макартър Уийлър, глупавия обирджия на банки. Истината е, че той не е чак толкова дебелоглав, колкото го изкарват Дънинг и Крюгер. Първо, лъжата за свойствата на лимоновия сок му е внушена от неговия по-умен съучастник. Второ, Уийлър я подлага на изпитание – намазва си лицето и се снима с фотоапарат тип “полароид” – от тези, които навремето веднага разпечатваха снимките. Кой знае защо, но на тях лицето му го няма – може би ръката му е мръднала.
С други думи, човекът може и да е прост и тъп, но не е авторът на своята заблуда. Все пак е направил и някакъв опит за емпирична проверка. Ако е имало кой да му даде друг акъл или поне да му държи полароида, гарантирано е щял да разбере, че лимоновият сок не го предпазва.
За разлика от българския политически елит, който твърдо отказва да види очевидното. Отказва например да види, че в Европа няма машинно гласуване, а в някои държави дори е забранено от конституцията. Отказва да схване, че тези машини окончателно убиват доверието на народа и към изборите, и към цялата политическа класа. Анагнозия.
Вместо да видят очевидното, преговарящите за властта излизат с още по-взривоопасна идея – да се гласува по интернет. И ще го въведат, завалиите! Анагнозия! След 7 месеца мрачна и безпросветна политическа криза елитът се хвърля в най-тежката икономическа криза след 1997 г. с щастлива усмивка на лицето, като че ли е принц по рождение и боговете му са братя.
О, колко красива е земята и колко са щастливи хората, на които им липсва половината от реалността! <