Жълтата подводница потъна без следа

Виляреал изпадна от Примера само няколко месеца след като игра в ШЛ

Сид Лоу
"Гардиън"

Инвазията на терена сякаш се случи още преди да е настъпила. Навсякъде тичаха хора, обхванати от всеобща лудост, емоциите бяха извън контрол! Те викаха и крещяха, поздравяваха се и се прегръщаха един друг със сълзи в очите. Фенове висяха по оградите и даже по гредите на вратите. И все пак оставаха още 30 секунди. Последните 30 секунди на последния ден в Примера. Времето беше настъпило. Времето да хвърлиш вратаря си в атака. Райо Валекано беше в зоната на изпадащите. Беше там само 33 минути през целия сезон - откакто Сарагоса отбеляза гол в Хетафе. И сега щеше да остане там. Моментът не можеше да бъде по-лош - Райо щеше да отпадне...
Резултатът на "Вайекас" между Райо и Гранада беше 0:0. За последните 32 минути положението беше "убий, или ще бъдеш убит". И двата отбора се изкачиха от Сегунда дивисион миналото лято, като Райо тънеше там от около десетилетие, а Гранада - от 3 години. Един от тях щеше да се върне отново долу. През последните 30 секунди това се промени с гол на 401 километра разстояние, но на фона на напрежението, шума и отчаянието малцина осъзнаха, че и двата отбора могат да се спасят. Раул Тамудо пропусна положение за Райо, а минута по-късно Хара направи същото за Гранада. Сега Райо имаше минута, за да спаси кожата. Вратарят Давид Кобеньо хукна към полето на противника за изпълнение на ъглов удар. Проблемът при изпращането на вратаря в атака е, че ако не отбележиш гол, трябва много бързо да го върнеш обратно назад! И така, в 92-рата минута, в най-последните секунди от най-последния мач, всеки знаеше, че трябва да тича, и то като луд, но никой не знаеше накъде!
Погледнато отгоре, изглеждаше като пълна бъркотия. Сякаш някой беше хвърлил бомба в средата на терена, карайки всеки да бяга в различна посока. Ъгловият удар беше изчистен. Кобеньо се паникьоса и започна да спринтира назад към празната си врата. Някои негови съотборници тичаха с него, други в обратната посока. Играчите на Гранада преследваха, другите се защитаваха. Отчаяни викове от тъчлинията - "Върни се!”, „Давай напред!"... Някои играчи се втурнаха в наказателното поле, други бягаха от него. Изстрел, отбивка на защитник, добавка на Мичу, топка в гредата, добавка с глава на Раул Тамудо - и гол!!! Топката още се въртеше, докато първите вълни от фенове нахлуха на терена - Райо беше спасен!
Моментът не можеше да бъде по-добър!
Мичу се затича на една страна, Тамудо на друга, треньорският щаб и резервната скамейка скочиха, тълпа на терена, треньорът в тълпата... хвърчаха фланелки. Хосе Рамон Сандовал (треньорът на Райо) се катереше по оградите да поздравява феновете, феновете скачаха по загражденията да поздравяват играчите, теренът се превърна в огромен куп тела... Нямаше време за повече! Нямаше време Гранада да отвърне. Но и не беше нужно. Долетя съобщение: Атлетико вкарва гол на Виляреал, Гранада също е спасена. Последен съдийски сигнал. И всички хукнаха. Фенове се хвърляха на колене, прегръщаха играчите, крещяха... Момчетата от квартала се отдръпнаха от ръба на пропастта. След девет загуби в последните им 10 мача, на крачка от изпадане, те най-сетне спечелиха. "Баща ми умря внезапно, когато бях на 17. Сърцето му не издържа", казва Сандовал. "Но ако моето издържи днес, никога няма да спре!" На стадиона на Гранада всички също празнуваха. Само единият отбор може да се спаси, смятаха те. Но и двата успяха.
Обаче не само те празнуваха - 14 км по на юг повече от 10 000 фенове на Сарагоса бяха окупирали стадиона на Хетафе (където през целия сезон не е имало толкова фенове на домакините), за да видят великото спасяване на отбора си.
Малага пък достигна Шампионската лига за първи път, проектът даде резултати още от първия опит. Феновете пееха в радост и съчувствие, скандирайки името на победения противник - отпадащия от Примера Спортинг Хихон.
Във Валенсия Леванте си извоюва участие в европейските турнири за първи път в историята си, защото просто не се отказа.
Леванте е приказката на сезона, чудото на сезона!
Но на "Ел Мадригал" цареше тишина. Последният футболен ден в Испания беше изпълнен с невероятна драма. Само преди 6 години изпусната дузпа (в последната минута на реванша на полуфинала срещу Арсенал, б.р.) отряза пътя на Виляреал към финала за европейската купа, а в началото на този сезон Жълтата подводница игра в Шампионската лига. Байерн Мюнхен и Манчестър Сити гостуваха на "Ел Мадригал" през този сезон, където през следващия визити ще имат отбори като Уеска и Сабадел. До 89-ата минута Виляреал беше спасен. Даже повече от спасен - трябваше да бъдат отбелязани два гола на два различни стадиона, за да отпадне тимът. Равенството срещу Атлетико щеше да е достатъчно за спасение. Даже и поражението също би било достатъчно, ако Райо не отбележи гол. Нямаше начин и двете неща да се случат. В крайна сметка съперниците на Виляреал - играчите на Атлетико Мадрид, вече знаеха, че Малага печели мача си и малката им надежда за място в Шампионската лига изчезваше, а с нея и мотивацията им. Но след това се случи. Президентът на Виляреал Фернандо Родж тихо се изправи и заслиза по стълбите от ложите на стадиона. Не можеше да издържа повече, но отборът му беше спасен. Докато стигне края на стъпалата обаче, вече не беше... Отборът му получи два удара за две минути - голът, който Атлетико му отбеляза, и голът, който Райо вкара на Гранада в Мадрид. Внезапно Виляреал се оказа в Сегунда. Докато Родж - архитектът на най-успешния период на Виляреал някога, стоеше безмълвен на терена, феновете тъжно аплодираха. Отвън шепа привърженици се бяха събрали да обиждат играчите: "Наемници не са достойни да носят този екип".
"Трудно е да се обясни", каза треньорът Мигел Анхел Лотина. Мрачни мисли го тормозеха. "Футболът беше жесток към Виляреал. Това, което се случва през последните три или четири години в Примера, е тревожно. Един ден всичко ще излезе наяве, но футболът е в голяма опасност". След последния съдийски сигнал халфът Анхел спомена нещо за "странни неща..., които всички знаят, но никой не може да разкрие"
Отново куфарчетата с пари. Различно мислеше обаче Маркос Сена. С мек глас и смирено достойнство той учтиво, но упорито отказваше да бъде въвлечен в някакъв спор и твърдеше, че те сами са си виновни. "Провалихме се", каза той. "И това е всичко. Трябваше само да разчитаме на себе си. Равенството беше достатъчно и ние го изтървахме. Нямаме извинение".
Виляреал смени три треньора през този сезон, колкото смени през предишните 7 сезона. Първият им треньор беше уволнен до голяма степен заради грубите и изнервени отношения с играчите; вторият дойде, защото беше евтин, и напусна, защото не беше много добър; а третият е изпадал с предишните си отбори в два последователни сезона, а миналата година изпадна с Депортиво Ла Коруня. Планирането беше лошо. Когато Виляреал продаде Санти Касорла, Сена каза, че се чувства така, все едно са му отрязали пръст. Девет месеца по-късно Касорла достигна до Шампионската лига с Малага, а Виляреал изпадна. За Касорла Виляреал получи 19 милиона евро, 17 милиона от които похарчи за Кристиан Сапата, Джонатан де Гусман и Хавиер Камуняс. Никой от тях обаче не се доказа. Джузепе Роси имаше две травми на коленните връзки и пропусна почти целия сезон, Нилмар също пропусна няколко мача и беше незабележим в други.
През последните седмици Виляреал пропускаше шанс след шанс да си подсигури спасението, но да чакаш последния съдийски сигнал е като да чакаш да те победят. Радамел Фалкао се разписа в 89-ата минута и това костваше на Жълтата подводница равенството, което щеше да я спаси. Миналата седмица Жонас вкара гол на жълтите в 92-ата минута. Този гол пък им костваше равенството, което щеше да ги задържи на безопасно разстояние от зоната на изпадащите и провокира конфронтация, защото Валенсия - тези мръсни измамници - спечелиха, без да има за какво да играят! Конфронтация, която показва до голяма степен какво не е наред в испанския футбол. Две седмици преди това изравнителен гол на Раул Гарсия костваше на Виляреал победата. Седмица преди него Карлос Вела изравни за Реал Сосиедад в 87-ата минута, а кръг преди това Лаутаро Акоста донесе равенството за Сантандер в 93-ата минута. През март Виляреал загуби от Хетафе, Леванте и Сарагоса. И в трите мача тимът допусна късни голове - съответно в 72-ата и 92-ата, в 85-ата и 93-ата минути.
Всички тези голове не трябваше да се случват. Най-вече последният. В неделя вечер късен гол на "Ел Мадригал" и още по-късен на "Вайекас" запазиха Райо в елита и изхвърлиха Виляреал. Райо Валекано е отбор от Примера дивисион. След 12 поредни години Виляреал вече не е...