Индзаги ми беше симпатичен още когато беше в Ювентус. Не мога да кажа, че ми е бил някакъв свръх-любимец, но го уважавах, той, както и Раул, вкарваше от нищото. И двамата с Раул не блестяха с някакви особени качества, но това не им пречеше да вкарват гол след гол, да решават важни мачове и да бъдат велики гол-майстори. Не случайно тези двамата са вкарали най-много голове в европейските турнири.

И Виери ми беше симпатичен, чудя се не стана ли гол-майстор на Примера с Атлетико. Инак малко италианци са успявали в Испания (както и испанци в Италия), един от тях беше Амедео Карбони, който игра до 40 години във Валенсия.

В по-нови времена от италианците най-много съм харесвал Дзола и Ди Канио, а от миланистите- Марко Симоне и Даниеле Масаро, както и Гулит и Рийкард.

Колкото до симпатията, тя не се поддава на обяснение.