1. Баща ми и брат ми бяха, съответно и аз. Нямах нужда от някакво специално убеждаване .
2.ЦСКА - Левси - месец май, 1978 г. - 2:2, ст. "Васил Левски". Валеше един дребен дъждец и мокреше до кости, аз седях в сектор "В" и гледайки червената агитка в сектор "Б", сърцето ми се късаше, че не съм сред тях.
Е, още на следващия мач на "Армията" виках с останалите, махайки собственоръчно скоростно изплетен червено-бал шал
3. ЦСКА - Ливърпул, когато ги тупахме с 2:0. Истината е, че от мача почти нищо не помня, щото през цялото време се драхме с агитката и около мен се вееха различни знамена и емоцията беше наистина много-много червена (нали и Ливърпул са с червено-бели цветове). Помня обаче, че една седмица след това не можех и звук да издам, така бях пресипнала.
ЦСКА - Байерн, полуфинал за КЕШ - 4:3 - хора, в 18-тата минута водехме с 3:0! Щях да получа удар , спомням си, че приятелката ми все повтаряше - "Не, толкова хубаво, не е на хубаво, никога не свършваме добре, когато поведем много с резултата". Виках и да млъква и да се радва, ама и аз имах усещането, че нещо не е наред. Та и не можах да се зарадвам накрая при това 4:3 - победа, ама всички знаехме, че беше все е дно загуба.
4. Божил Колев - диригентът на клуба по онова време, рядко интелигентен футболист.
Джони Велинов.
Гошето Димитров - половината мацки от агитката бяха влюбени в Джони, другата половина в Гошето Димитров. Аз бях щастлива, че им имах автографите и на двамата.
От многото време прекарано на Армията - и на мачове, и на тренировки, познавах доста от футболистите (бивщи и настоящи тогава) и треньорите - атмосферата беше страхотна, такива майтапи и готини човешки отношения, запалянковците бяхме като част от семейството на ЦСКА. Струва ми се, че сега е много по-различно, по-комерсиално и по-чуждо. Отивайки на Армията, все едно си отивах у дома, познавах всяко кътче там, кафенето пред сектор А, задявки и шеги...Ех, спомени...
5. Единственото, което желая, е да се престанат случайни хора да се мотат в любимия клуб и да се спре мафиотския начин на управление. Трябва да се чува мнението на хора, които са професионалисти и които истински обичат ЦСКА.
|