1. Наред с това, че безспорно съм имал положителния пример в лицето на дядо, баща и други личности/заклети армейци/, при мен голямо влияние в най-ранно детство оказа фактът, че съм израстнал в Борисовата Градина. Живеехме съвсем наблизо и още не съм можел да говоря добре, когато чувах песните от сектор Г.
2. За пръв път баща ми ме заведе на ЦСКА - Тракия / Провдив / Не си спомням нито коя година е била, нито нищо. Бихме ги 2:0. Много се впечатлих от пресипналите крясъци на Г.Велинов всеки път, когато подреждаше стената или искаше да се изтеглят напред...След това, в махалата не исках да играя нищо друго освен вратар и да се опитвам да крещя още по-силно
3. Първият велик мач, който помня в детайли е ЦСКА - Байерн/Мюнхен/ 4:3. Помня, че когато загубихме реванша и всичко свърши, плаках много и дни наред отказвах да се храня.
ЦСКА - Рода 2:1 - избягах от училище с един приятел, нямаше билети...Някакъв чичко ни видя, че се мотаем увъсени и ни подаде два здрави билета през оградата на Б сектор. Беше като приказка...
А понеже батковците говеда час преди това ни бяха разбили носовете, обрали стотинките и естествено наказали шалчетата, не ни оставаше нищо освен да си развяваме пионерските връзки. Задната ножица на Емо Костадинов е едно от най-красивите неща, които съм видял наживо...
Третият велик мач може би е ЦСКА - Байер 1:0...Докато спомените от миналото изпълват с гордост, то последното е вяра в бъдещето! Че винаги щи има ЦСКА, че ЦСКА винаги ще се преражда, че любовта е вечна!!!
4. Стойчо Младенов, Емо Костадинов, Трифон Иванов, Христо Стоичков, от сегашните: Ибрахима Гай и Мурад
5. Не е далеч времето, когато ЦСКА ще спечели голам европейски турнир
Дееба и белята...
|