"На този черен ден така тъжеше в строфи
един лефскар сломен след тежка катастрофа:
"Излъгаха ме наш`те що футбола оправят,
че с ЦСКА ще могат без мъка да се справят.
"Съдия ще си намерим-
говореха така и нема да треперим
щом видим ЦСКА!
Оставаше въпросът кого да изберат,
на сините съдбата кому да поверят.
Няма Страшников да свири.
Кой тогава да подпира
Лефски в трудния двубой?
Кой да свири мача, кой?
За Матеев се сетиха и ръцете си потриха.
Той с това им е известен
кат Пармаков, че е "честен."
Те със радост го избират
и така го инструктират:
"Трябва ти да си готов,
щом даде ти знак, Панов,
дузпа бързо да дадеш",
шепнат му със тон зловещ.
И след тези мъдри думи рухна всяко опасение.
Лефски мача ще спечели,
няма никакво съмнение.
Ала вярвам резултата вече знаете от печата.
Пръв Джевизов изненада лошо синята армада.
Още в третата минута той на Лафчис гол набута.
После Йончев по крилото стрелна се и на таблото
името му заблестя- втори гол за ЦСКА.
И получи се картина неприятна за мнозина,
снажната армейска чета гази сините джуджета.
Вуцов скубе си косата- Пальо, падай на земята!
А Матеев чак тогава почва да се осъзнава
и да дава бързо дузпи.
Ала времето, уви!
Само то не му достигна, не успя да изравни.
Но армейците да знаят,
че и в следващата среща
пак ще трябва да играят
срещу съдийска тройка веща."
3 декември 1978 година.

"На всеки мач на ЦСКА сектор"Г" пее тази песен. Много пъти са ме питали имало ли е такъв мач или е плод само на поетично въображение. Да- имаше такъв мач и той се игра на 3 декември 1978 г. Днешната песен на сектор "Г" не съвпада едно към едно с оригиналното стихотворение посветено на "червената" победа в онази декемврийска вечер. Първите промени се появиха още, когато дирижираната от Паганини "червена" агитка разучаваше песента на лятната естрада до стадион "Народна Армия". По късно сектор "Г" прави и други промени, така както подобава на една песен, която е наистина на цялата агитка на ЦСКА. Но сега искам да разкажа за стихотворението, такова каквото се появи то вечерта на 3-ти срещу 4-ти декември 1978 г.
"Вальо, черен ден за лефскарите! Наздраве!"- такъв беше първият тост вдигнат от Росен Паунов(Джоко), когато онази вечер започвахме празненството в "Тенекиите". Всъщност ние не идвахме от футболния мач, защото след него беше срещата между женските волейболни отбори на ЦСКА и Л-С. След като видяхме победата на футболистите ние се наслаждавахме и на успеха на волейбостките с 3:2. Верка, Мая, Руми, Цеца и другите момичета за които беше създаден рефренът"и сме по-красиви и сме по-добри", са побеждавали многократно лефскарките доста по-убедително, но тогава след двойната победа над отбора от Подуяне настроението ни беше особенно приповдигнато.
Когато тръгнахме от "Тенекиите" нощта беше толкова черна, колкото беше денят за лефскарите. Сигурно затова докато вървях по бул. Ан. Иванов(днес Дж. Баучер) си спомних за първата наздравица на Росен. "Заслужава си да има стихотворение за този черен за лефскарите ден" казах си аз. Още повече, че тогава лефскарите се ползваха от всевъзможни съдийски благодеяния. Все още бяха пресни спомените от най-скандалното до тогава съдийство в българския футбол- това на Пармаков. Но ръководеният от дуета Славков-Вуцов(някакви асоциаци с деншното време и дереджето на родния ни футбол днес правите ли?), отбор не мислеше да живее със спомени. Само две седмици преди 3 декември съдията Страшников сътвори уникален съдийски гаф при гостуването на Л-С в Благоевград. В края на мача, когато се очертаваше загуба на "сините" от Пирин, Страшников свирна дузпа, каквато никой съдия не е свирил никъде. Самият рефер не можа да обясни причината за решението си, тъй като бил с гръб към събитието и не видял нищо. Чул обаче как след като пиринци изчистили топката някой му извикал "дузпа". И въпреки, че Страшников бе наказан за дербито, подуенци му намериха заместник. Това беше Атанас Матеев, който се постара достойно да замести Пармаков и Страшников. Само че, докато Матеев се осъзнае, ЦСКА вече водеше с 2:0 след голове на Джевизов и Йончев, а заради ръстовото превъзходство на "червените" изглеждаше, че те играят срещу отбор съставен от джуджета. Матеев все пак свирна две дузпи за любимия на реферите милиционерски отбор при една от които Панов се извиваше като танцьорка на пилон между Джевизов и Б. Колев за да може да падне на тревата. Но точно тази дузпа бе изпусната от смутения отбор на подуенци, може би защото на вратата беше Джони Велинов, който само един месец преди това ги беше победил с екипа на Черно Море."
Валентин Василев
Сп."ЦСКА"