''Горд съм, че бях юноша на Левски и израстнах, като мъж в ЦСКА"
Никола Цанев

Замина си още един от големите личностти на футболния терен и в живота, човек който никога не ще бъде забравен и завинаги ще остане в сърцата ни.
Един велик спортист изявявал се в три спорта- футбол, хокей и бокс, но оставил сериозна диря като футболист. Започва да тренира футбол като дете в школата на любимия ЦСКА, после е разпределен по административно-териториален принцип да тренира в ДЮШ на Левски. През есента на 1958 година се завръща в отбора на своето детство за да даде всичко от себе си и с капитанската лента да поведе своите съотборници към върховете на европейския футбол.
За Никола Цанев е говорено много, но изписано твърде малко. Ние по младите червени фенове в захлас сме слушали многократно за футболните подвизи на червения капитан. За неговия неуловим финт и дрибъл, за топовния му удар и феноменалните му голмайсторски умения.
За статистиката остават неговите над 300 мача с екипа на ЦСКА за първенство, различни купи, международни мачове и турнири. Само на ниво "А"-РФГ има 238 мача и 119 гола, голмайстор на първенството през 1964 година с рекордните до тогава 26 гола. В ЕКТ е изиграл 28 мача и е вкарал 8 гола. Поразявал е вратите на Интер М, Гурник З, Олимпиакос, Партизан, Малмьо, Ювентус.
Цанев можеше да даде много и на националния отбор за който има 3 мача и 2 гола. Странични фактори му попречиха да разгърне с пълна сила потенцяла си и за България. Тъмно синята върхушка в лицето на А. Солаков и Н. Донски го натиска да се завърне в отбора на своето юношество, но освен голям футболист той е и истински мъж. Нито за момент не се поддава на натиск и отстоява принципите си. Разгневен лично Солаков го заплашва с думите"Ако не се върнеш в Левски ще видиш националния отбор през крив макарон". Никола Цанев на практика не вижда национал, но чрез ЦСКА цяла Европа успява да се наслади на неговата футболна класа.В крайна сметка заради дребните сметчици на шепа фанатизирани номенкратурчици губи не толкова Никола, губи най-вече България. Защото той можеше да даде много, да предаде част от своята футболна класа и вроден манталитет на победител и да поведе България към също такива огромни международни успехи, както е водил с капитанската лента на ръка и ЦСКА. Цанев не получава нужното признание от родната журналистика, но го получава от фенове и чуждестранни специалисти. Твърде малко като цяло е писано за футболиста и човека Никола Цанев. Информацията е твърде оскъдна за футболист от подобен ранг. Може би защото за разлика от други той не обича да е под "светлината на прожекторите", а да говори с топка в крака. Все пак има два момента в неговата славна кариера, запечатали се ясно в съзнанието на всеки футболен привърженик.
Първият е от голямото футболно дерби на България в турнира за КСА.Един от изключителните моменти в българската футболна история, може би най феноменалния гол вкарван някога по родните терени. В продължение на "едно кафе време" по думите на Г. Соколов той лъже цялата синя отбрана заедно с вратаря, преди аристократично да търкули топката във вратата на Левски, запратил с финт преди това вратаря им в другия ъгъл. Той на три пъти разпилява четирима сини защитници и вратаря,"мятайки" ги с финтове по тревата и се връща отново и отново да повтори елегантните си движения забавлявайки се и доставяйки радост на феновете. Чак след третия път, явно от състрадание към колегите си лазещи в краката му той решава да спре мъките им, завършвайки футболното си шоу с елегантен гол. Безспорно гол шедьовър достоен само за най-великите в историята на футбола, като Гаринча и Марадона. Само един друг български футболист е можел да си позволи подобни изпълнения и това е неговия съотборник Димитър Якимов.
Другият запомнящ се момент в неговата кариера е може би и най-великият за него като футболист. Онази 66 минута на стадион "Сан Сиро" на 19.04. 1967 година, когато пред 80 000 тифози изпълнява един от най-запомнящите се преки свободни удари в историята на футбола, поставил началото на невероятната драма на 1/2-финала за КЕШ. Цанев изпълнява силен удар, който се отбива в стената от защитници и когато топката се връща при него той със страшна сила я забива във вратата на слисания Сарти. Така червения капитан поставя началото на един сблъсък в три части, може би най-драматичния в историята на българския футбол. Именно Цанев повежда своите неуверени в началото съотборници вдъхвайки им кураж и вяра, че могат да се справят със страховитата машина на Херера. Мъничко не достига на великия червен капитан да изведе отбора си до така жадувания европейски връх. Мъничко шанс може би.
За човека Никола Цанев най-добре могат да говорят хората, които са го познавали отблизо. От разговорите ми с такива хора съм останал с чувството, че това е голяма личност не само на футболния терен, но и извън него. Истинско щастие и богаство е дори да си познавал такива хора.За неговите близки и приятели това е огромна загуба и мъка. Това е огромна загуба и за нас, феновете на футболната игра. Все пак остават спомените за Великия Никола Цанев, които ние ще предаваме от поколение на поколение. Защото подобни личности се раждат рядко. Ние никога не ще го забравим.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!



от ивич

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите