ФК “Лески” от Подуяне наистина се оказва, че е репресиран клуб. Това успяхме да научим в последна сметка от появилите се нови факти. Подуянци ще трябва да получат нашите извинения. Напразно сме ги обвинявали в демагогия. Те действително са били жестоко репресирани. И не само по време на комунизма, но и в други периоди от историята си.

Интригуваща публикация в брой 49 на вестник “Транспортен глас” (орган на Министерството на транспорта и съобщенията и ЦК на профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията) от 20 юни 1964 година по повод на 50-я юбилей на подуянци, извадки от която предлагаме на вниманието на читателите, ще докаже, че “Левски” безспорно е феномен в световната спортна история. Отбор, репресиран от всички власти и по всяко време на съществуването си. Клуб – уникат.

“50 години “Левски”

“В дните на Втората републиканска спартакиада пощенци от София чествуват и друга, скъпа за тях годишнина – полувековен юбилей на физкултурното дружество “Левски”.
Основан на 24 май 1914 година от група ученици, “Левски” премина интересен път на развитие. Младите ентусиасти започват с футбола и едва след Първата световна война в дружеството постепенно се появява баскетболът за жени, леката атлетика, плуването, волейболът. Но и те, както и футболът, все още не достигат до широките маси. Оставени сами на себе си, дружествата през този период водят анемичен, едностранчив живот. В навечерието на Втората световна война, когато фашизмът настъпва по всички линии, редица спортни клубове бяха разтурени, а в по-големите монархофашистката власт изпрати свои агенти. За честта на “Левски” трябва да се каже, че клубът излезе неопетнен. В неговото ръководство до арестуването му бе пощенецът Никола Крушовенски – осъден впоследствие на смърт, членът на партията Атанас Николов и др. В членската маса на дружеството срещаме имената на активните ремсисти Георги Чепилов – сега подполковник, министъра на просветата Ганчо Ганев, Ив.Филипов, М.Палукова и др., които устройват на игрището нелегални събрания.
Истинският разцвет на дружеството стана след 9.ІХ.1944 г. През октомври същата година пощенският спортен клуб и “Левски” се обединяван - клубът става пощенски.
В своя 50-годишен славен път “Левски” има записани множество спортни победи. Достатъчно е да се спомене, че от 1946 г. досега отборът е бил 7 пъти носител на купата на съветската армия и един път бе финалист за нея, че пет пъти е бил републикански шампион по футбол, че неговите лекоатлети и плувци дълги години бяха непобедими.

На 15 юни вечерта спортната общественост в столицата тържествено чества 50-годишния юбилей на “Левски”. Членът на Президиума на Народното събрание др.Тодор Прахов прочете указа, с който дружеството се награждава с орден “Червено знаме” и пожела още по-големи успехи в неговата благородна работа.
Заместник-председателят на ЦС на БСФС др. Филип Генов приветствува събранието от името на Централния градски съвет на БСФС и съобщи решението на Централния съвет, с което се удостояват със званието заслужил деятел на физкултурата” другарите Н.Крушовенски, П.Парушев, П.Павлов, Г.Апостолов и др.
Във връзка с 50-годишния юбилей на дружество “Левски” Главното управление на съобщенията откри специална изложба на пощенската спортна марка.

Ас.Петров”

Интересно, много интересно развитие на нещата. Историята се подрежда и взима най-неочаквани обрати, точно когато си най-сигурен, че си успял да се добереш и да си съставиш представа за нейната цялостна физиономия.
Виждате каква каша се получава. По думите на “сините” историци, подуянци излизат неопетнени от времената на “фашистка диктатура” до 1944. И не само това. В центъра на игрището на “Левски” са провеждани нелегални събрания преди 9-ти септември. Ремсисти и осъдени на смърт комунисти от "синята" управата, застанали рамо до рамо под знамената на “Левски”, са се борили с фашизма и са организирали тайни събрания върху зеления килим на подуянския терен. Тежка, много тежка битка е водил довоеният “Левски” с “монархофашистката власт”. Противопоставя се на “кафявата чума”. И заплаща за своята борба със само 3 титли за 18 първенства преди 1944.
Но истински разцвет, истинското възраждане настъпват след 9-ти септември. Тогава, водени от мъдрата ръка на др.Ц.Драг.ойчева и БКП, левскарите набързо “обединяват” пощенци от “Княз Кирил” и се превръщат в хегемон (от 45 до 50-те печелят общо около 15 купи).
Какво е пречело това да се случи преди светлата дата 9.09? Естествено репресията над “Левски”, така умело, така увлекателно предадена ни от Ас.Петров в неговото есе във вестник “Транспортен глас” от 1964 година. За отбелязване е и още един любопитен епизод. При изреждането на успехите след “повратната за историята на дружество “Левски” дата”, се започва от купата на съветската армия (любимата на подуянци купа) и едва след това се изброяват спечелените републикански първенства. Към шампионствата на “Левски” не са включени спечелените през тъмните години на гнет над народните маси 3 титли – 1933, 1937 и 1942. Очевидно тези трофеи са смятани за нещо недостойно, дори бихме добавили непочтено, нечистоплътно, ако искате.
А с какво сърдечно чувство е описана церемонията по връчването на орден “Червено знаме”, с който орден, след указ на Народното събрание, са наградени от висш партиен функционер репресираните преди 1944 пощенци от “Левски”. Колко топлота прозира в словата на подуянския летописец Ас.Петров от “Транспортен глас”. Каква искрена обич към другарите от ЦС на БСФС и Президиума на НС, струи от излялите се под неговата перодръжка редове.

Малък детайл, който някак си е пропуснат и който оставя известни въпросителни, е как са се вписвали в тази антифашистка борба високо изпружените в хитлеристки поздрав ръце на футболистите на “Левски” в периода до 1944. Но това са дребни, несъществени неща. Подробности от пейзажа. Друго е важното и друга е била целта от 1944 до 1989 на вечните нагаждачи от Подуяне. Да се подредят около масата, да споделят и да се докопат до тлъстата комунистическа баница, което в крайна сметка носи своите плодове. Два стадиона, няколко обединения, ред отвлечени футболисти, извадени от “А” група отбори т.н.
Същите са и мотивите, станали причина за изкарването на противоположни лозунги след падането на режима и прелистването на нова страница в политическото развитие на държавата. За афиширането на репресия И ОТ 1944 до 1989. Изведнъж всичко писано и говорено до 10-те ноември се забравя и се подменя с нова стилистика. С коренно различна фразеология. “Левски” отново излиза най-хитър от всички. Пак се навира в кожата на дисидент, както и след 9-ти септември. А така по всяка вероятност ще се получи и след време, при евентуално обръщане на статуквото в България.

Вечните репресирани, вечните дисиденти, вечно в крак с политическата мода и вечно втори. С това определение “Левски” спокойно и без никакви колебания трябва да опита да кандидатства в книгата на рекордите “Гинес”. Датите в политическия календар се сменят, годините се изнизват, но “Левски” винаги е на гребена на вълната. Безпогрешно улавя повеите на времето и залага на печелившата карта, носеща титли и успехи. Някой правят това с футболните си умения, други с гъвкавостта и изобретателността си. С подлостта си. С привилегията да си отбор на всички власти, черпещ от ресурсите на силните на деня и храчещ върху тях при сгромолясването и слизането им от сцената.

Не сме уверени какъв е и дали изобщо имат девиз в “Левски”, но за такъв, като най-подходящ, предлагаме – “Подмазвачество до дупка”. Доносник “Николай” крещеше “Избори до дупка”, ние ще си позволим да му отправим нашата оферта – изпишете на герба си “Подмазвачество до дупка”.
Няма по-вярна дефиниция на всичко онова с което подуянци се занимават и което са правили в продължение на цялата своя , изпъстрена със срамни моменти история.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите