Още по темата Възникване / Спорт / Футбол / ЦСКА

ЦСКА - Създаване на клуба

"Факсимилие от в. “Народен спорт” – 5 май 1948 г.:

“Ц.Д.В.” и “СЕПТЕМВРИ” СЕ ОБЕДИНИХА

Във вторник в един от салоните на Централния дом на войската се състоя съвместно заседание на управителните съвети на физкултурните д-ва “ЦДВ” и “Септември”. Кратък доклад за работата на комисията по обединението на двете дружества изнесе полк. Ташев, след което председателят на “Септември” – П.Михайлов направи декларация от името на управителния съвет на д-вото и всички членове, че те с готовност приемат идеята за обединение и желаят това да стане веднага. Подобна декларация направи и подполк. Мирски от “ЦДВ”. При пълно единодушие и акламации беше избран управителен съвет с почетен председател министъра на Народната отбрана генерал Дамянов, председател генерал Българанов, подпредседатели – полк. Ташев, Ал.Велчев, П.Михайлов и др.
Новото д-во ще носи името “Физкултурно д-во Септември при Централен дом на войската”.

“Това е ЦСКА” на Димитър Пенев и Александър Манов:

“В последните няколко години съвсем основателно се коментира въпросът за спортната организация “АС-23”, за стадион “Българска армия” и затова дали ЦСКА е правоприемник на този клуб.
Авторите на книгата имаха възможност и сега, и преди години да разговарят с редица бивши деятели и футболисти на “АС-23”.
Преди да се раздели с този свят, великолепният футболист, капитанът на националния тим и “АС-23” Любомир Ангелов (Старото), почти всеки ден бе сред нас на стадион “Народна армия”. Старото бе ненадминат майстор в разказване на спомени, анекдоти, разсъждения за клубния и големия футбол в Европа. Той прекрасно знаеше италиански език и това му даваше възможност да бъде съвсем близо до най-силното първенство на Стария континент.
Старото ни разказваше за това, как е пристигнал в “АС-23”, как е бил построен стадионът, единственият в България с тревист терен. Дългогодишният футболист на “АС-23”, след това на ЦСКА, а по-късно и дълги години администратор на футболния отбор Борислав Футеков (участник в първия отбор спечелил титлата през 1948 г.) също имаше много спомени от този столичен футболен клуб, който през 1931 г. става шампион на България и печели националната купа, а през 1941 г. отново става притежател на този трофей.
Един от най-възторжените радетели на “АС-23”, а по-късно и на ЦСКА, бе бай Ангел Зафиров (Квачката). Така са го наричали младите, които са били като пиленца край квачка при него. На много хубави неща ги е учил Ангел Зафиров и затова неговото име винаги се нарежда сред първите в аналите на “АС-23”.
В края на май 1968 г. след реконструкцията на стадион “Народна армия” той ни разказа накратко историята на “АС-23”:
-В София имаше много квартални и районни футболни клубове. Те се рояха почти ежеседмично, но малко от тях имаха прилични игрища. Главно се риташе по празните, незастроени още поляни в покрайнините на града. През 1920-1925 г. София наброяваше не повече от 70-80 хиляди жители. Младите хора вечерно време се разхождаха по “Царя” (от Народното събрание до улица “Раковски” и обратно). На тези разходки се говореше и за футбол, но главната тема бе любовта. На мястото на сегашната Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методий” бяха конюшните и закрития манеж на Двореца. В непосредствена близост до университета бе футболното игрище на “Атлетик”. Една дървена барака служеше за съблекалня на отбора. Когато ги нямаше батковците, децата от махалата гонеха парцалената топка по цял ден.
Съвсем близо след Орлов мост към Полиграфическия комбинат имаше друг футболен клуб – “Слава”. Футболистите на този махленски отбор тренираха и играеха своите мачове на едно голямо празно място на сегашната улица “Иван Асен ІІ”. По едно време сред спортните среди в София се понесе слухът, че на мястото на игрището на “Атлетик” ще се достроява Софийският университет. През 1922 г. Столичният общински съвет решава да вземе игрището на “Атлетик” и в замяна да му даде една голяма поляна в местността “Пустинята” край София – сегашният стадион “Българска армия”.
През 1923 година става обединението на “Атлетик” и “Слава” в клуб “Атлетик-Слава 23” или съкратено “АС-23”.
...
“АС-23” просъществува до ноември 1944 г. На 9 ноември по инициатива на футболиста Асен Павлов (син на регента на България Тодор Павлов), който играе в “Шипка”, а по-късно и в “АС-23”, започва първата сериозна спортна реорганизация. Най-напред се сливат “АС-23” с “Шипка-Победа” и “Спартак”, под името “Чавдар”.
За пръв председател на “Чавдар” е избран младежкият деятел от “АС-23” Иван Башев (по-късно министър на външните работи, трагично загинал при неизяснени обстоятелства на Витоша). При образуването на “Чавдар” ръководство на клуба изпраща писмо до генерал Владимир Стойчев, тогава командващ прославената Първа българска армия, която воюва по земите на Югославия и Унгария, с молба да стане почетен председател на “Чавдар”. Съгласието е дадено. В ръководство на “Чавдар” са Асен Павлов, дългогодишният и много популярен спортен журналист Симеон Василев (Мончо) и други.
Отборът на “Чавдар” играе в Софийската зона. В състава му има редица изтъкнати футболисти от бившите “АС-23”, “Шипка-Победа” – Любомир Ангелов (Старото), Георги Печеджиев – Чугуна. Физическата подготовка на тима се води от тогава най-популярния български боксьор Константин Николов (Замората), който по-късно става и главен треньор на ЦСКА по бокс.
Първият успех на “Чавдар” е през есента на 1944 г., когато печели големия плакат “Народна войска”. В този турнир отборът на “Чавдар” последователно побеждава тимовете на “Свобода”, “България”, “Спортист”, “Ботев” и “Раковски”. След една година силните и популярни футболисти на “Чавдар” преминават в различни софийски отбори, като “Левски”, “Локомотив”.
Започват нови разговори за обединяването на различни клубове. Спортното дружество или по-точно физкултурният колектив “Чавдар” преминава под ръководството на физкултурния сектор към Централния дом на войската.
В началото на 1945 г. футболистите на “Ботев” от Трети столичен район търпят финансови несгоди. Прави се обединение с няколко квартални отбора под името “Септември”. Новото ръководство на “Септември” започва разговори с началника на Централния дом на войската, тогава подполковник Иван Мирски, за сътрудничество с физкултурния колектив “Чавдар”. И така седмица след седмица се стига до едно споразумение за обединение на “Септември” с “Чавдар” под наименованието “Септември” при ЦДВ.
Това става факт на 4 май 1948 година. В 17 часа в Концертната зала на Централен дом на войската в столицата започва съвместно заседание на управителните съвети на физкултурните дружества на ЦДВ и “Септември”. Физкултурният колектив “Чавдар” няколко дни преди обединението на Септември и ЦДВ се влива в ЦДВ и се образува физкултурното дружество ЦДВ, за да бъдат равностойни партньори. Кратък доклад за работата на комисията по обединението на двете дружества изнася полковник Ташев от Министерството на отбраната. Председателят на физкултурното дружество “Септември” Петър Михайлов чете декларация от името на Управителния съвет на дружеството и на всички членове, че те с готовност приемат идеята за обединението, което ще спомогне за създаване на една силна софийска спортна организация с големи перспективи. Мощно “Ура” разтърсва Концертната зала. С голямо внимание е изслушана и декларацията на ЦДВ, която направи подполковник Иван Мирски. И отново много овации. След това е избран Управителен съвет на новото физкултурно дружество “Септември” при ЦДВ: почетен председател – министъра на Народната отбрана генерал-лейтенант Георги Дамянов, председател генерал-майор Боян Българанов, заместник-председатели – полковник Ташев, Петър Михайлов, Александър Велчев и Любчо Кралев (по-късно първият Генерален директор на Спортния тотализатор). Избрани са и петима членове. Решено е на следващия ден (5 май) в кабинета на генерал Боян Българанов да бъде подписан обединителният протокол.
В кабинета на генерал Българанов в 11 часа на 5 май 1948 г. обединителният протокол е подписан от Петър Михайлов и подполковник Иван Мирски и преподписан от новия председател. Решено е рождената дата на “Септември” при ЦДВ да бъде 5 май 1948 г.

Така стана обединението.”

Вестник “Сектор Г”:

“Роденият през 1919 г. специалист по математика и икономика на промишлеността Марко Братованов е един от основателите на ЦСКА. Той е член на Контролния съвет на Септември до създаването на Септември при ЦДВ през 1948 г. По-късно е член на Бюрото на Септември до обединението с ЦСКА през 1969 г. Бил е в секциите на ЦСКА по лека атлетика, волейбол и баскетбол. През 1970 г. е удостоен със званието “Заслужил деятел на физкултурата”, а през 1973 г. става “Заслужил деятел на ЦСКА” и получава почетния знак “За заслуга към ЦСКА”.

- Г-н Братованов, вие сте един от тези, които през май 1948 г. основаха ЦСКА. На читателите на “Сектор Г” ще бъде интересно да научат нещо повече за създаването на “червения” отбор.
- Като студент от 1939 г. живеех в. В този беден квартал спортът беше много популярен сред младите хора. Естествено на първо място беше футболът. Многобройните отбори от нашия квартал (Победа, Л.Каравелов, Свобода, Радецки, Ботев, Гоце Делчев, Модерно предградие, Сава Михайлов и др.) играеха помежду си всяка събота и неделя. Всяка улица имаше отбор – това беше основата, от която по-късно израснаха най-големите таланти в българския футбол. Въпреки бедността (някои футболисти играеха боси) спортните празници, които често организирахме, се посрещаха с голям ентусиазъм. Някак естествено дойде решението в края на 1944 г. слабите сили на отделните клубове да се обединят в едно дружество – Септември. Разказвам това, защото днес се спекулира с думите "отбор на народа". Както се вижда, по силата на своя произход отбор на народа е ЦСКА – отбор, който създадохме през 1948 г. след обединението на Септември и ЦДВ. В онези години хората от нашето ръководство – председателят Петър Михайлов (бай Пешо), К.Николов, Г.Москов (Боката), Й.Гълъбов, Ст.Павлов, Л.Кралев и др., разбираха, че въпреки успехите Септември трудно можеше да се бори с отбори като Левски и Славия, които по решение на ВКФС бяха преминали на ведомствен принцип. Тогава дойде предложението на Иван Мирски от създадения в квартала около стадион АС-23 отбор Чавдар, който беше обявен за отбор на българската армия. Последваха срещи на ръководствата на Септември и Чавдар и де факто през зимата на 1948 г., а официално струва ми се, от 5 май 1948 г., стана обединението на двата отбора под името Септември при ЦДВ. Още същата година ние станахме шампиони след победа на финала срещу Левски с общ резултат 4:3 (1:2 и 3:1 след исторически гол на нашия отличен халф Нако Чакмаков). Така беше създаден отборът, който днес е в книгата на Гинес с най-много титили след втората световна война; отборът, който се представя несравнимо по-добре от всички други български отбори в международните мачове; отборът на Д.Якимов, чийто гол срещу Франция донесе на България първото класиране на финали на световно първенство; отборът на П.Жеков, който с червената фланелка спечели една златна и две бронзови обувки; отборът на Хр.Стоичков, който през 1994 г. спечели Златната топка на “Франс футбол” като най-добър футболист на Европа; отборът на Д.Пенев – големият защитник, който като треньор изведе България до бронзовите медали – ІV място в САЩ`94.”