***В своята история българският футбол е имал много велики майстори на топката , невероятни гении като Стоичков , Якимов , Балъков , И. Колев . Велики голмайстори като Жеков , Л. Пенев , Н. Цанев . Железни защитници от рода на Д. Пенев (българският Бекенбауер) , М. Манолов , Б. Колев , Г. Димитров , Т. Иванов . Общото между тях е , че са от висока международна класа , а някои като Ицо са сред най-великите в историята на световния футбол .
Има един футболист обаче , който може да се нарече първият голям български футболист от ранга на най-големите в световния футбол . Името му е Стефан Божков .
Стефан Божков е роден през 1923 год. и започва своя път във футбола с екипа на Спортист , като през 1938 г. дебютира на 15 години в мъжкия футбол .
От началото на 1947 до лятото на 1948 година играе в чешкия Кладно , като за пръв път през живота си се сблъсква с професионалния футбол , нещо съвсем различно от практикуваната у нас "ритни топка" . Това безспорно е благоприятен момент за талантливия футболист да шлифова своя талант в една съвсем различна обстановка на истински футбол . Все пак носталгията си казва думата , пък и Стевето получава контузия и решава да се завърне в родината . Предложенията валят едно след друго от всички страни кое от кое по примамливи от финансова и материална гледна точка . Точно в този момент обаче проличава невероятния вроден интелект , който безспорно помага на Божков в неговата кариера .
Ст. Божков: "Бях в Чехословакия , когато разбрах , че се създава дружество "Септември" при ЦДВ . По време на един турнир ме поканиха да се върна в Родината за да уча и играя футбол в новосформирания клуб . Не се поколебах нито за миг и поех обратния път " .
На гарата е причакан от представители на всички столични клубове , но Стевето вече е поел по избрания от него път . При разговорите с Ив. Мирски , той не поставя никакви финансови условия , освен категоричното желание да продължи да учи и да играе голям футбол . Завръщането му става точно преди финалните мачове за републиканската титла с Лефски от Подуяне , първият от които е след 30-на часа . Стевето има неотшумяла контузия и смята да е само наблюдател , но новите му съотборници го молят да участва и той приема въпреки риска . Божков изобщо не мисли , че може да разочарова своите поклонници и въпреки , че едва ходи и силата на топовните му удари е намаляла , той стиска зъби и играе . Доста съвременници на тези финални двубои и до днес твърдят , че играта и дори самото присъствие на Божков в армейската единадесеторка са били сред факторите за крайния успех .
По своя драматизъм финалните мачове от 1948 г. са връх в дотогавашната история на първенствата ни . На 5.09.1948 г. над 30 000 зрители идват на стадион "Юнак" , за да видят първия двубой за шампионското звание . По дърветата са накацали стотици хора . Мнозина остават без билети .
Лефски наистина е силен по това време , обрал не без помоща и на партията всички водещи футболисти в България . Имената на Соколов , Спасов , Пачеджиев , Цветков , Дойчинов респектират всеки съперник . Сините още в началните минути установяват надмощие срещу младите армейци в чиито редици най-опитните футболисти са неизлекувания 25-годишен Божков и 26 годишния капитан на отбора Н. Чакмаков . Редят се пропуск след пропуск , вратата на ''Септември" при ЦДВ е окупирана , но както често се случва във футбола , увлеченият в неспирни атаки пръв получава гол . Дребничкото ляво крило на армейците Богданов праща топката зад Соколов . Лефски обаче не се смущава и чрез Пачеджиев обръща резултата да 1:2 .
Ст. Божков: "Може да звучи парадоксално , но ние приехме тази загуба с оптимизъм . Знаехме за силата на Лефски и очаквахме това надмощие . В хода на двубоя обаче всеки от нас разбра , че може успешно да противодейства и надиграва своя противник . Наясно бяхме , че с добра организация можем да победим с два гола разлика !"
На 9.09.1948 г. ст."Юнак" отново е препълнен . Привържениците на Лефски очакват две формални полувремена и техните любимци да вдигнат за пореден път титлата . Действията на терена обаче твърде скоро ги правят неспокойни . Още във втората минута Миланов бележи и изравнява общия резултат . Първото полувреме протича равностойно въпреки , че Лефски изравнява . През втората част Миланов вкарва за 2:1 и футболистите в синьо , неочаквали подобен отпор започват да нервничат , правят елементарни грешки , изчезва синхрона в действията им . По трибуните става ясно , че това е моментът за решителен удар на армейците . Чакмаков и Стевето дават тон за още по-активни действия . Смутеният съперник дълго удържа напора и когато съдията гледа своя часовник за да даде край на мача , се стига до развръзката - изстрел от далеч на Чакмаков и слисания Соколов гледа топката в своята мрежа . Последния съдийски сигнал е заглушен от овациите на армейските фенове . По грейналите лица на Геренски , Футеков , Цветков , Иванов , Манолов , Чакмаков , Миланов , Минев , Божков , Божилов , Богданов и игралия в първия мач Такев е изписано щастието от първия голям успех .
Радостта на привържениците е огромна . Те нахлуват на терена , за да поздравят своите любимци , а възторгът достига своя връх , когато капитана Чакмаков вдига купата . Лумват факли от запалени вестници , навред ехтят скандирания .
Ст. Божков : "Успехът не ни главозамая . Знаехме , че сме първенци не защото сме по-силни от Лефски , а защото ги надиграхме в рамките на 180 минути . Предстоеше тепърва да се изгражда в нашия клуб и да се утвърждаваме" .
Финалните мачове с Лефски , ЦСКА изиграва под ръководството на боксовия треньор Константин Николов - Замората . През 1949 г. начело на клуба застава , завършилия школа в СССР Крум Милев . Междувременно комунистите правят поредната си реорганизация и клубът вече носи името ЦДНВ . Предстоят трудни две години на изграждане на нов облик и стил и надскачане равнището на родния шампионат .
След идването си в армейския клуб Стевето Божков е малко смутен . Годините в професионалния футбол са го научили да търси преди всичко красотата от играта , да предлага на зрителите ефектни индивидуални изпълнения . В България се действа по-различно . На преден план изпъкват непримиримостта и борбеността . С идването на К. Милев обаче , всички опасения на Божков отпадат . Треньорът веднага преценява , че Стевето е най-добрият му играч и го прави лидер на отбора , връчвайки му и капитанската лента . Същевременно са привлечени млади и талантливи юноши по на 17-18 години с цел да се изградят нови навици и манталитет в тях . Умишлено не се залага на утвърдените тогавашни звезди в родния футбол . Целта е не просто печеленето на титли в България , а изграждането на отбор , който да надскочи родното равнище и да издигне родния футбол на международно ниво .
След двегодишни лъкатушения през 1951 г. ЦДНВ поставя началото на своето пълно превъзходство в републиканските ни шампионати . Тогава отборът печели Купата на Съветската армия , а в първенството на страната изпреварва всички с внушителна разлика и голова разлика 62:7 . Още по-респектиращ е балансът от всички официални мачове на клуба през годината - 29 победи , 4 равни и 5 загуби с голова разлика 101:22 ! Отборът показва висока физическа издръжливост и поддържа постоянно високо темпо през целия мач , устремно нападение , силна отбрана , комбинативност , тактическа дисциплина . Все качества надскачащи с пъти равнището на тогавашния ни футбол . С годините отборът все повече надминава родните съперници и някъде в средата на 50-те , всички родни клубове започват да се учат и да черпят опит от армейския клуб . Така в началото на 60-те това дава резултат и ЦСКА е застигнат в развитието си донякъде от останалите водещи клубове в България .
Следващите 10-на години след 1951 минават под знака и при пълното превъзходство на ЦСКА , вече под името ЦДНА(след новата титла комунистите решават отново да преименуват клуба) . С изключение на 1953 г. , когато отборът е принуден по насилствен начин да играе с втория си състав (ЦДНА остава на точка след Динамо от Подуяне , когото бие в пряк двубой с 5:0) , до 1962 година ЦДНА печели 12 от 13 възможни титли ! До 1959 г. когато Стевето прекратява своята кариера , ЦДНА печели 148 победи 54 равенства и губи 31 срещи .
Стефан Божков : "Бяхме съзвездие от ярки индивидуалности , обединени в задружен монолитен колектив . Всяка наша загуба се приемаше като истинска сензация , нерядко при нас идваха приятели от други отбори , за да ни молят да ги бием с по-малка разлика . Бяхме се отказали от популярната тогава система "дубълве - ем" и играехме с изтеглен централен нападател - Гацо Панайотов . До него бях аз , а в силните си години по-напред играеше Г. Димитров . В зоната на дясното крило действаше Миланов , а в лявата зона на нападението бе "обетованата зона" на един от най-великите тандеми в историята на световния футбол Колев-Янев , сочен и до днес за еталон на съвършено взаимодействие" .
Стефан Божков привързва капитанската лента през 1949 г. и десет години води армейците към невероятни успехи . Милев с невероятния си нюх решава да го изтегли по-назад , където Божков разкрива невероятния си потенцял на плеймейкър от световна величина . Изключителната физическа издръжливост му позволява да бъде непрекъснато в движение , да покрива огромен периметър , да проявява активност по-всички части на терена . Любовта му към атаката взема връх , но Божков винаги е готов да подсигури включил се в атака защитник , да остане дори последен в отбрана . Показателно за комплекснотта му е фактът , че той е играл на всички постове без вратарския и на бековете . И все пак футболното верою на Божков си остава атаката . Превъзходството в средата на терена и атака оставя често бранителите без работа и единствената мисъл в ЦДНА е разнообразието . В зародиша на почти всяка атака е Божков . Верният поглед му дава възможност да избира различни продължения на нападателните акции . Много голове следват след находчиви негови подавания . Почти толкова са и случаите , когато Стевето сам вдига трибуните на крака . Впечатляващо е разнообразието на головите му удари - мощен шут от далеч , ловък дрибъл , от свободен удар или дузпа , с глава или след правилно пласиране . Сухите цифри сами говорят за неговата ефективност - 190 мача в А-група 50 гола , 69 международни срещи с екипа на ЦДНА и 13 гола за период от 10 години . Интелигентноста и удохотворената му игра , майсторството и обаянието му ще бъдат пример за поколения напред . В историята на ЦСКА името му ще остане завинаги изписано със златни букви .
Безспорното превъзходство на армейците в родния футбол ги кара да потърсят други критерии за порасналата си класа - международните мачове . И втях поколението на Божков , Колев , Миланов , Манолов , Панайотов изписва славни старници в историята на родния футбол .


Безспорното превъзходство на ЦДНА в нашите републикански първенства кара армейците да потърсят други критерии за собствените си стойности - международните мачове . И в тях поколението на Божков , Миланов , Манолов и Колев изписва славни страници от историята на родния футбол .
Първия международен мач ЦДНА играе на 24.08.1948 г. срещу будапещенския Пощаш и печели с 8:1 . Следват години на лъкатушения , редуват се победи и загуби . Все пак си заслужава да се спомене мачът в Бърно срещу сборен военен отбор на Китай , спечелен с 9:1 , а Стевето бележи 4 гола през втората част( някъде по това време шампионите от Подуяне губят от подобен китайски тим с двуцифрен резултат) .
Ст. Божков :"Мисля , че ако трябва с конкретен мач да потърсим началото на възходящия път на развитие на ЦДНА в международен план , то това е двубоят с Хонвед през 1951 г. на военния турнир в Прага .
По това време Хонвед е може би най-силният отбор в Европа , непознаващ загубата в продължение на 4 години . Малцина дръзваха да водят равностоен спор с тях . На турнира в Прага се срещнахме с Хонвед на финала и едва ли някой от 60-те хиляди по трибуните е очаквал толкова драматичен развой на срещата . Играхме като равен с равен и дори в дълги периоди надигравахме прочутите Пушкаш , Божик , Кочиш , Грошич . Унгарците откриха в началото на второто полувреме , но аз и Миланов изведохме ЦДНА напред в резултата . Сякаш опиянени от надмощието си обаче продължавахме да атакуваме масирано . На вратата Грошич вършеше чудеса , в помощ на защитата се връщаше самият Пушкаш . Още един наш гол изглеждаше логичен и можеше да доведе до сензация футболна Европа ...
Хонвед издържа на напора ни и изправи снага . Пренесе играта в нашата половине и сега вече защитниците ни трябваше да определят адреса на победата . Оказа се обаче , че още един човек има право на решаващ глас - чехословашкият съдия . Съвсем неочаквано той отсъди дузпа и освиркванията от трибуните не можаха да запазят нашето превъзходство в резултата . Пет минути преди края унгарците отбелязаха и победен гол ..."
На следващия ден чуждестранната преса не пести суперлативите си за играта на ЦДНА . Изтъква се бързината и техниката на футболистите . Най-ласкави са оценките за Манолов , Миланов и Божков .
Много са случаите в развитието на даден отбор , когато някое поражение се превръща в плацдарм за голямо настъпление . Впрочем да се нарече поражение загуба от Хонвед с 2:3 е меко казано некомпетентно . Така или иначе у българите остава съжалението за пропуснатата възможност срещу именития съперник . Футболистите обаче разбират , че могат да са равностоен противник на всеки голям отбор в света .
Първа проверка на тези пораснали възможности е срещу един от водещите по това време в СССР отбор на Шахтьор Д. Двубоят преминава равностойно и завършва 0:0 , а след него известния спортен коментатор Вадим Синявски възкликва: "ЦДНА би участвал успешно и в нашето първенство !"
1951 година е преломна и начална за победния път на ЦДНА . Армейците напълно осъзнават своите пораснали възможности , надскочили с пъти родните футболни стандарти по това време .
Паметен е мачът през 1952 г. срещу московския Спартак . По това време това е един от най-добрите отбори в света , като имат 36 победи в 40 международни мача . Средната им резултатност е 4-5 гола на мач . В този двубой ЦДНА не само надиграва спартаковци , но ги побеждава и с 1:0 с гол на Миланов , което може да се приеме за първия от поредицата подвизи на армейските футболисти в международни срещи . Успехът на софийските армейци намира широк отзвук във футболна Европа , която е удивена от победата . Поместват се обширни коментари за играта на ЦДНА , а това име започва да се произнася с уважение в Европа . Реномирани клубове от цял свят запомват да се надпреварват с апетитни предложения за футболни мачове с ЦДНА , а авторитетът им достига още по-високи размери в следващите седмици , когато победения от тях Спартак М. громи наред в Европа : 6:2 срещу Норвегия , 5:0 Швеция , 7:0 срещу Андерлехт , 3:0 срещу Милан . Оказва се че в цяла Европа единствено ЦДНА успява да победи Спартак .
През 1954 година в България се провежда третия армейски футболен турнир . ЦДНА отдавна бленува за реванш срещу непобедимия Хонвед и предстоящия двубой изпълва с трепет всички състезатели . Оказва се , че преди мача с унгарците , на тях им е нужен и равен за спечелване на купата , докато ЦДНА трябва да се бори за пълен успах на всяка цена . Както често се случва обаче , улисани в атаки армейците оголват своя тил и опитните унгарски майстори водят в 40 минута с 3:0 . На почивката целия стадион е смълчан , никой не вярва в обрата . Но през второто полувреме надмощието на армейците е още по осезателно и дава резултат . Унгарците се бранят панически , така като никой до тогава в цяла Европа не ги е карал , но в 75 минута резултата е изравнен 3:3 . Невероятно , във втори мач ЦДНА не само играе равностойно с най-силния отбор в Европа но го надиграва напълно , единствения случай в историята някой отбор по това време да Играе в два поредни мача като равен с равен срещу Хонвед . Но и този път шансът олръща гръб на българските футболисти и унгарците удържат равенството .
Сходна е развръзката и срещу друг популярен европейски клуб - Ц. Звезда . Българите цял мач атакуват , но в крайна сметка 5 минути преди края резултата е 0:2 . Накрая армейците се добират до 2:2 . На следващия ден югославската вестник "Борба" пише: "Българският ЦДНА се представи като отбор , който с пълно право можем да отнесем към най-добрите отбори от европейска класа . Много добре обигран , всеки състезател отлично владее футболната майсторство" .
През 1955 г. за първи път се провежда турнира за КЕШ в който незнайно защо , въпреки поканата не взема участие отбора на ЦДНА . Точно през тази година обаче армейците провеждат едно турне в Скандинавия от седем мача след което цяла футболна Европа е запленена от класата и майсторството на ЦДНА .
Още с пристигането на армейците се появяват суперлативи за армейците в местната преса . В-к "Индротасбладет" пише: "ЦДНА принадлежи към абсолютния връх на клубните отбори от другата страна на желязната завеса".
"Ню даг": " Ако гостите имат шанс , нашият първенец Юргорден може да претърпи доста голямо поражение срещу тях" .
ЦДНА изиграва мачовете си на шведска земя така , че да предизвика фурор . Едно полувреме разузнаване срещу Юргорден е достатъчно за да се подготви спектакъла . През втората част в играта на армейците има всичко - отлична техника , мощ и бързина , финес и елегантност . ЦДНА побеждава с 5:0 шведския шампион , а най-добрия им футболист е вратаря на Юргорден .
В-к "Ню даг": "Защо са ни бразилците , когато имаме българите ?"
Велеколепна е играта и срещу Вестерос и нова победа с 5:1 , която е дори минимална на фона на огромното армейско превъзходство . В Швеция се говори с възхита за "уроците на ЦДНА" . Най-ласкави са оценките за играта на Колев и Божков , като първия е определен за най-добрия на своя пост в Европа . Венец на блестящото представяне е победата срещу Копенхаген с 6:1 . В този мач Божков играе контузен и в един от репортажите се посочва с ирония , че най-добър от датчаните е техния лекар , оказал помощ на българския капитан .
"Дагенс Нюхедер": "След една блестяща българска демонстрация снощи ЦДНА от София съкруши с 6:1 един ненастроен отбор . Но българите бяха мрачни и недоволни от мача , личеше си , че не са направили всичко както трябва . И това не беше кокетство от тяхна страна . Те бяха принудени да играят без своя мозък Божков , който прекара по-голямата част от мача като зрител".
През 1956 година ЦДНА отново предприема турне в Скандинавия . Нови три победи и едно равенство .
Следва една знаменита победа над Партизан с 4:2 . След нея идва ред на дебюта за КЕШ . Съперник е Динамо Бук. елиминирал в предварителните кръгове Галатасарай . Повече от 50 000 зрители стават свидетели на един от най-големите мачове на български клубен отбор в ЕКТ . Стартът е впечатляващ за цяла футболна Европа . Това 8:1 поставя началото на бъдещите епохални успехи на армейците в този най-престижен евротурнир . Реваншът в Букурещ е формален и ЦДНА губи с 2:3 .
Идва ред на драматичните двубои с Ц. Звезда на четвъртфинал . В лагера на българите цари оптимизъм , а Иван Колев обещава победа още в Белград с 3:1 . Нещата обаче се развиват различно .
Като домакин Ц. Звезда посреща ЦДНА на малкия и незатревен клубен стадион . Обстановката по трибуните е неуписуема - викове , тромби , звънци . Всичко това на няколко метра от футболистите . Българите са явно смутени . Още в началото Костич открива , а Колев прави непростим пропуск , след като се отскубва от пазачите си , излъгва вратаря и бие в ... аут . Веднага следва елементарна грешка в армейската отбрана и резултата е покачен от Костич . Българите се стъписват и за пръв път в своята история преминават в глуха защита . Домакините установяват пълно надмощие и самонадеяните преди мача армейци се чудят как да не допуснат нови голове . След почивката ЦДНА се съвзема и заиграв отново в свой стил . Точно тогав обаче Попович използва нова груба грешка и покачва на 3:0 в 57 минута . Армейците започват своя вихрен финален щурм . Колев и Панайотов пропускат очи в очи с Беара , Димитров цели гредата , а когато в един момент Колев излъгва и вратаря е подкосен , но свирка от страна на съдията не последва . Едва в 88 минута Янков намалява 3:1 . За повече няма време .
Реваншът в София е един от малкото мачове за които Божков си спомня с болка и чувство за вина . ЦДНА води с 2:1 , а единия от головете е на Стевето от дузпа . В 48 минута армейците получават правото да изпълнят втора дузпа след която резултата би станал 3:1 и има 42 минути за да бъде отбелязан победен гол па пътя към полуфиналите . Пак Божков поема отговорноста и трибуните замират в очакване . Стевето обаче не успява . Силна е драмата на големия спортист . Чувството му за дълг го кара да се чувства виновен и нито за миг не се замисля , че подобен пропуск може да се случи на всеки . Оставащите минути той изиграва такa , сякаш от тях зависи живота му . До нов гол обаче така и не се стига .
Следващата година се оказва още по нещастна за ЦДНА и армейците след победа срещу унгарския Вашаш в първия мач с 2:1 , понасят най-голямото си поражение в своята история на реванша с 1:6 .
Ст. Божков: "Много са причините за това поражение , но най съществената е изключителната преумора на всички играчи от футболни състезания . По това време освен с екипа на ЦДНА 10 футболисти защитават и националната фланелка . Точно преди мача с Вашаш играхме два поледни тежки мача за България срещу Унгария и Полша . Между тях ЦДНА срещна в прияелска среща Югославия . Тези двубои ни отнеха много физически и психически сили и в Унгария за този мач не бяхме на себе си от преумора . Поведохме в резултата и това вече означаваше 3:1 за нас , но после настъпи смут и объркване неприсъщо за нашия отбор през цялата ми кариера . Колев бе контузен жестоко още в началото и остана дори в унгарска болница . Панайотов бе незаслужено изгонен . Така с 9 души на терена се получи голям срив ..."
ЦДНА отново не успява да направи голям европробив .
През 1958 година отбора предприема турне в Европа . ЦДНА завършва 1:1 с Челси в Лондон , побеждава Холандия с 2:1 насред Амстердам , В Париж алмейците предизвикват още по-голям фурор и громят Расинг с 6:4 . После в София ЦДНА побеждава същата година Челси и Ц. Звезда . Югославяните са победени и на собствения им терен . ЦДНА печели воения турнир в Лайпциг с участието на Хонвед , Стяуа и ред именити отбори , а след това взима купата в престижния международен турнир в Анверс . Идва ред на мачовете на годината с Атлетико М. Българите играят напълно равностойно с испанците на техен стадион но губят с 1:2 . После в София ЦДНА въпреки огромното си превъзходство печели с минималното 1:0 и се стига до трети мач в Швейцария . На него Атлетико в тандем със съдиите разкрива всички грозни страни на футбола . Редовното време завършва въпреки явната съдийска помощ за испанците 1:1 . Стига се до продължения , които се оказват един от най-големите фарсове в историята на световния футбол . В крайна сметка Атлетико се добира до 3:1 . Преди мача , испанците предлагат явен подкуп на ръководсвото на отбора , който след отказа им отива явно при съдиите . Ръководството на отбора подава контестация , жалва се от съдийството и изтъква опита за подкуп . От УЕФА обаче се правят на глухи и подминават всички доказателства .
Така започва пътя си към европейските футболни върхове най-славният български футболен клуб ЦСКА . Тези десетина години от началото на международния футболен поход за ЦСКА са белязани с участието на първото славно поколение в българския футбол в лицето на Колев , Манолов , Миланов , Янев , Найденов , Панайотов . Все футболисти от голяма международна класа . Най-големият сред тях обаче и безспорният първи български футболист от световна класа е капитана и мозъка на отбора Д-р Стефан Божков .
Това поколение спечели в международен план множество престижни турнири и отличия , надигра ред велики за времето си европейски грандове , а с националната фланелка донесе бронзов олимпийски медал за България от олимпиадата в Мелбърн през 1956 година .


***- Благодарности на Ивич за материала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите