Да започнем по ред:

1. Не мога да определя кога точно съм започнал да подкрепям ЦСКА, имам чувството, че винаги съм го правил. В семейството аз съм единственият цесекар, даже и единственият, който се интересува от футбол. Сред най-ранните ми детски спомени е едно тържество по случай 40 годишнината на клуба, тогава ми подариха една червена значка, която и до днес пазя. Сред приятелите и съучениците пак само аз държах армейския фронт, че дори и до днес.

2. На мачове започнах да ходя като по-голям, първият май беше с/у Ботев на Армията. Рядко съм изпускал домакинство, но по принцип не ходя на гостуванията. Единствен прецедент бе , когато едно пътуване до Ст.Загора съвпадна с мач на любимия отбор там. Винаги ще си спомням мачовете с говедата заради нявероятната атмосфера в "Г", както и един с Ботев през 97г. - сигурно беше под -20 C.

3. Тук на първо място бих поставил мача с Ювентус. За него няма какво да коментирам, безспорен номер 1 в класациите на всички по-млади фенове. Следва този с Шахтьор - най-силният отбор, който сме отстранявали от тогава. И на трето място - Сервет ( средняшки отбор, но тогава имах рожден ден, и до днес тази победа е най-красивият и скъп подарък, който съм получавал ) Единственият мач, след края на когото съм плакал, беше този с/у Стяуа, не можех и не исках да повярвам, че всичко приключи за нас тогава, идеше ми да се хвърля от моста на Цариградско шосе. До сега това е и най-тежката загуба, която съм преживял с любимците си, въпреки че и по-големи дупки сме имали.

4. Христо Стоичков е най-големият футболист на ЦСКА и България от когато футболът се появява у нас. За първи път разбрах, че такъв човек съществува от едно интервю по телевизията, май беше през първия му сезон при нас. Първото ми впечатлени беше, че ми трябва преводач, за да му разбирам диалектаСлед това всички знаем как тръгна Ицо и до къде стигна.
Ако се абстрахирам от генерацията Емо, Любо, Данчо , Тригон ( защото те биха заели местата от 1 до 5 ) ще сложа Иво Андонов (дал толкова много на ЦСКА) и В.Станчев (главно заради головете му в ЕКТ). За Марто, Стенли и Велизар мога да кажа, че тепърва ще имаме поводи да се гордеем.

5. Бъдещето на ЦСКА е ШЛ, пазя надеждата, че един ден, дори и след 50 години, от отбора на сърцето ми ще трепери цяла Европа. Че един ден ЦСКА ще има повече фенове по света, отколкото в България, че ще бъдем икона на футбола. Но това са мечти, нека на първо време започнем с ШЛ

Честит 03 Март, Българи !!!