1. Защо съм привърженик на ЦСКА ?
Фен съм на Червените по наследство- баща ми и по-големият ми брат са привърженици на клуба. Естествено, принадлежността ми към клуба е дълъг процес, за когото са спомогнали и успехите, и неправдите, и журналистите, които са ме докарвали до рев. По-нататък запознаването с великата история на отбора завинаги прикачи емблемата на ЦСКА за сърцето ми.
2. Кой е първият(първите) мачове на ЦСКА , от който(които) имам спомени - като всеки фен може да опише своите чувства и спомени след тези мачове .
Не съм сигурен за хоронологията, но двата мача, от които имам най-ранен спомен, са ЦСКА- Ботев Пд и ЦСКА-Ювентус. Първият мач спечелихме с 3:0 и бях наистина впечатлен от всичко, което се случваше около мен. Тогава Мето игра супер, ама накрая обърна менискуса и беше кофти. Всичко обаче ми е доста смътно и може да бъркам мачовете. Никога обаче няма да забравя мача с Юве. Бях на А сектор и чувствах как стадионът се срива след гола на Михтарски от фаул. Спомням си как говореха за Дел Пиеро- наследника на Баджо... Бях толкова малък, че хората около мен започнаха да ме подхвърлят след последния съдийски сигнал. Или така ми се струва сега.... Магия!
3. Най - великите 3 мача на ЦСКА които съм гледал в ЕКТ
Може би най-великият, който съм гледал, е гореописаният мач с Юве. Едва ли мога да дам някакъв коментар, който да удовлетворява футболния аспект на мача(по разбираеми причини), но завинаги ще остане в съзнанието ми еуфорията, екстаза на всички около мен и ЛИЧНО МОЙ. Казват, че с годините спомените избледняват, но емоциите се усилват. Вярно е...
На второ място бих посочил мача с Шахтьор, след който нямах нито глас, нито сили да се прибера. Чувствах се като пиян, опиянен бях от играта и духа на нашите. Надвихме категорично фаворизирания тим на Шахтьор с дейното участие на легендата Любо Пенев.
Противоречивият мач с Блекбърн на Армията също ще помня винаги. Въпреки че не продължихме в турнира за УЕФА, преживяването ми между 60-та и 85-та минута е незабравимо. Една неописуема гордост се надигна в гърдите ми- гордост от момчетата и от публиката, която не загуби вяра в победата. Победата, до която бяхме толкова близко. Равенството, което накара британските вестници да си върнат думите назад- "ЦСКА е бивш европейски колос". Защото ЦСКА беше отборът, който разколеба Блекбърн и вся истински страх във футболистите на Сунес. Защото публиката на ЦСКА беше мечтата на повечето европейски отбори...
Тук бих искал да посоча и мача с Милан на Сан Сиро, на който присъствах и който, въпреки че загубихме, е едно от най-значимите лично за мен преживявания до този момент.
4. Кои са моите любими футболисти ?
Христо Стоичков, който е дал толкова много за клуба, и който никога не се е отричал от принадлежността си към ЦСКА.
Любо Пенев, който най-малкото бе един от онези истински армейци, които успяха навън, за да прославят още повече отбора ни.
Методи Деянов- един истински армеец и невероятен талант, който имаше нещастието да попадне под безмилостните и ненаказвани балтии на българските "защитници"
Бончо Генчев, Трифон Иванов, Милен Петков, Стилиян и Мартин и много други, които ме радваха и с които плаках през годините.
5. Какви възгледи имам , свързани с бъдещото развитие на ЦСКА .
Изразявал съм становището си неведнъж по този въпрос. Мнението ми е, че трябва да се направи реорганизация на цялата ДЮШ и да се стимулират талантите оттам. Другото...е другото е въпрос на пари
slept well?
|