Значи ся се връщам назад в годините, в онези сладки години, когато ЦСКА мачкаше наред. Конкретно помня, че винаги съм симпатизирал на ЦСКА. Татко им беше фен, запалил се 67 като гледал полуфинала на ЦСКА. Понеже моята рода е била студенти в София, всики бяха прекарали много време на Армията. Конкретно аз станах фен 85 год. на прословутия прекъсната мач между двата отбора. Бях на 8 годи говедата за 2 години ни бяха били 5 пъти , а ние само 1 . Бяха станали шампиони и си мислеха, че ще ни смажат и прегазят. Никога няма забравя онзи непоколебим червен дух на нашите играчи и грозната постъпка на Гочев , когато влезе с бутоните в краката на Ради и там стана боя.Естествено след това говедата се изкараха репресирани, а истината беше, че те бяха подбудителите на всичко и главните виновници.
1 мач, на който аз присъствах беше 89 на полуфинала с Барса. Татко беше на командировка и ме взе, като каза, гледай история моето момче. И наистина Слава на Бога, че я видях, щото в една много неравностойна позиция, след 0-1, нашите имаха дух да изравнят, после нагънаха и Барса, но онези си бяха на друго ниво.
Когато ме приеха 95 в университета, почнах да ходя на мачове, но по-рядко, щото ние бяхме зле. Бях на един дъжд като ни биха 3-1, после на 2-4, абе бях се отказал, щото си мислех, че а съм каръка. но след 97 год все си ходих на стадиона. Сега по-рядко щото се върнах във Варна и не става, но ето за моя радост вчера пак бях на любимия стадион.
Мачовете, който помня ли? ами както казах с Барселона, Ювентус, и сегашния с Блекбърн. Говоря за тези, на които съм бил свидетел. Мисля, че трябва да причисля и мача с Шахтъор.
за лефски ко да кажа- те винаги са били вечните втори, това е тяхната черна и неблагодарна съдба. те са толкова жалки, че не си струва пръстите си да хабя заради тях.
Сега малко по-различно да ви разкажа за моментите на тежките крушения на отбора 5-0 и 7-1. Говоря за този момент, защото за да се научиш да биеш трябва да приемаш с достойнство и мъжество загубите. Тогава нямаше и нотка от нашия дух. 1 мач го гледах у нас и помня не можах да спя цяла нощ, татко пушеше цигара след цигара. Не можеше да го приеме, отказваше да признае, че са го излъгали и подиграли с него. На мача с Левски-98 год бях на Стадиона, на финала за купата де , тогава бях с 1 приятел-понастощем прокурор, който след мача плачеше. Бяхме 7-8 момчета, не можехме да повярваме, пак ни бяха излъгали. Когато погледнех насреща 15 хиляди говеда да крещят и се кефят си обещах, че тъпкано ще им го върнем , мамка им и ся ме яд, че не ги бихме с 6 -7 гола да си върнем за всичко.
За отбора-вчера коментирахме, че има много да се желае, но мисля, че 2 са големите проблеми-липсата на манталитет на победител и мръсните игри, в които долната подуянска смрад ни вкара. Но тръгнем ли по техния път, нищо добро не ни чака, защото техния път води на никъде. Ние си имаме наш си, утъпкан през годините, който ни е носил толкова успехи. Защото както казва Селинджър" Таланта боде некадърника в очите" И това е нашата съдба и главна цел да се борим срещу тях, защото те са едни нещастни милиционери, а ние имаме червената звезда, славната история, големите играчи с червени фланелки и онези легендарни 4 букви-ЦСКА