Re: ЦСКА - ОТБОРЪТ НА НАШИТЕ СЪРЦА / Спорт / Футбол / ЦСКА

1. Станах привърженик на ЦСКА още като малък . Когато започнах да гледам футбол бях на около 6-7 години и нямах любим футболен отбор . Вярно е че баща ми също е от ЦСКА , но той никога не ми е оказвал влияние при моя избор . Просто още от малък , докато моите съученици четяха детски книжки , аз бях залят от футболна литература и много статистика . По това време своето голямо влияние оказаха и ЕКТ , точно тогава ЦСКА мачкаше наред големи европейски грандове и излизаше като фаворит срещу отбори като Монако или Спортинг . Това нямаше как да не ме впечатли това , че ЦСКА е единственият еврогранд от българските отбори . В родното първенство отбора нямаше никаква конкуренция и печелеше мачовете си с убедителни , дори разгромни разлики . Статистическите данни пък ме убедиха , че успехите на ЦСКА по това време не са случайни , а просто продължение на една дългогодишна традиция . Това , че ЦСКА винаги е бил отбора носещ невероятно много слава и отличия за родината ми ,не само на футболния терен , нямаше как да не ме накара да се превърна в горд и ревностен привърженик на този отбор . Според мен няма истински българин , който да не уважава отборът на ЦСКА , дори и да е привърженик на друг български отбор . Просто това е клуба донесъл най- много медали , отличия и слава на българският спорт . А ФК ЦСКА е единствения български отбор извоювал си правото да се нареди сред най-великите клубове в Европа , чрез своите многобройни победи над тях .

2. Бях твърде малък за да мога да си спомня първият мач на ЦСКА гледан от мен на живо . Спомням си обаче първия мач от ЕКТ . Това беше сблъсакът с най-великия европейски клуб по това време - Ливърпул през 1981 год . За жалост дебютът ми като зрител на мач на ЦСКА от ЕКТ завърши със загуба на любимия отбор с 0:1. Спомням си разочарованието на хората около мен , аз обаче не можех да разбера тогава , защо след като още преди мача всички фенове , включително и баща ми не бяха големи оптимисти за крайния изход на срещата бяха толкова унили , още повече че всички разправяха , че подобен отбор е просто непобедим за който и да е клуб в Европа и дори отбори от Германия , Италия или Испания излизали единствено и само с мисълта да не загубят с повече от 3 гола разлика . Затова пък на следващата година , когато детронирахме Ливърпул , радоста ми беше невероятна . Тогава видях за пръв път на практика величието на моя любим отбор , дръзнал единствен в Европа да се изправи като равен с равен срещу това страшилище за всички останали . И не само това , ами дори да го победи .
Точно преди този мач , за пръв път се сблъсках и видях грозната същност на едно отборче незнайно защо спорещо да мери ръст с ЦСКА и помещаващо се в Подуене . Точно 3 дни преди сблъсъка с англичаните , ЦСКА имаше мач от първенството с подуенци и ръководството на отбора поиска да бъде отложен или изтеглен , но подуенци не се съгласиха , а БФС не направи нищо за да защити единствения български отбор защитаващ честта на родината . Мога да кажа , че това бе моят първи сблъсък със злото , но тогава доброто в лицето на ЦСКА спечели с лекота мачът си срещу подуенци , а след това успя да се справи и със страшилището на футболна Европа (страшилище във футболен смисъл разбира се ) .

3. Много велики мачове на ЦСКА в ЕКТ съм наблюдавал , разбира се отбора не винаги е печелил , но има три мача които никога няма да забравя :

ЦСКА - ЛИВЪРПУЛ - 2:0
ЦСКА - БАЙЕРН М. - 4:3
ЦСКА - МОНАКО - 2:0

И трите мача са все от един и същ период , но колко велико бе това поколение , жалко че не съм се родил 2-3 години по-рано за да стана свидетел и на мачовете с Нотингам (другото страшилище за футболна Европа , преклонило глава пред ЦСКА ) и Реал Сосиедад .
За мача с Ливърпул вече писах , а и доста сме го коментирали . Какво си спомням за другите два мача .
Преди мача с Байерн , преживях едно голямо разочарование . Останах без билет и гледах мача по телевизията . Спомням си тогава , че коментатора спомена за рекордна посещаемост от около 80 000 зрители . Стадиона бе претъпкан с много правостоящи и още десетки хиляди неуспели да се сдобият с билет . Самия мач бе просто като невероятно хубав сън , превърнал се в последствие в кошмар . Спомням си как заваляха головете в немската врата и когато станаха три , немците разиграха (впоследствие разбарх , че това си е просто техния неподражаем стил ) една пиеска , Брайтнер си съблече фланелката и тръгна да напуска терена , немските футболисти изглеждаха смачкани и сякаш се бяха предали . Колко добри артисти са само тези шваби , нашите за жалост се поддадоха и спряха с вихреното темпо което наложиха в началото на срещата . Това бе добре дошло за опитните немски биткаджии и те постепенно се окопитиха и дори върнаха два гола , като Брайтнер се развихри . През второто полувреме нашите явно бяха решили да поправят грещката си и отново наложиха бързо темпо и невероятни атаки , но срещу себе си вече имаха съперник излязъл от ада и решен на всичко за да противодейства , та превъзходството на червените да не се реализира . Немците започнаха да прилагат друг свой специалитет - ритане по кокалчетата и това уби донякъде стремежа на нашите към нови голове . Все пак моя любимец Цецо Йончев вкара четвърти гол . Нашите обаче се дръпнаха в края на мача да пазят разликата от два гола и накрая допуснаха фатален трети гол в своята врата . Все пак бях много щастлив след мача , такова зрелище не се забравя лесно . Определено мачовете на ЦСКА с Ливърпул и Байерн се нареждат сред най - големите 20 мача които съм гледал през живота си . Повярвайте гледал съм доста мачове през своя живот . Не вярвам да има много хора тук във форума гледали толкова футболни срещи през живота си колкото мен .
Мачовете с Монако също бяха много вълнуващи , въпреки че за футболна Европа , големия фаворит в този мач бе ЦСКА . Това само по себе си говореше за имиджа който си бе изградил отбора на ЦСКА през годините . В Монако по това време играеха 4-ма национали на Франция ,трима от които - Аморос , Етори и Белон бяха титуляри и звезди на Френския национален отбор по това време . Освен това Монако разполагаше и с двама шведски национали . Първия мач бе вав Франция и завърши 0:0 . Очакванията не само моите , а на всички бяха за лесна победа и с много голове . Не се получи така обаче .Френския шампион се оказа доста стойностен отбор , просто един от най-добрите в Европа . Нашите футболисти явно подцениха французите и едва през втората част осъществиха натиск . Футболистите на Монако отговаряха с опасни контри и се защитаваха много организирано и умело . Стигна се да продължения и едва в тях ЦСКА успя да отбележи два гола и да продължи напред . Радоста бе огромна . Подобни емоции и най-вече напрежение обаче съм изживявал само още веднъж , при елиминирането на Рода .

4. Любими футболисти имам доста . Един е над всички обаче - Христо Стоичков . Подобни велики футболисти се раждат веднъж на 100 години . Един бразилски журналист бе казал , че ако Ицо бе бразилец щеше да се нареди непосредствено след Пеле и наравно с Гаринча и Зико в бразилския футбол . Най-великия български футболист безспорно .
Иначе имам любимци сред много поколения български футболисти .
Първите мои любими футболисти бяха - Йончев , Г. Димитров , Пл. Марков , С. Младенов , Г. Славков . Имах любими футболисти и от други отбори - Гетов , Пашев , Зехтински , К. Костадинов , Ст. Стоев от Локо Сф.
После излезе поколението на Ицо , Емо и Любо . Имах обаче един голям любимец играл две години в ЦСКА , но за жалост реши да се върне в родния си град и да играе за Ботев Вр. Името му е Илия Войнов . Той самия съжалява сега за пропиления тогава шанс , но какво да се прави . По късно искаше да се завърне в ЦСКА заедно с Вълов , но Д. Пенев не искаше да го вземе отново . Друг мой любимец бе П. Витанов . Много ми харесваше и Тр. Иванов .
След продажбата на най-великото трио в родния футбол , в ЦСКА дойдоха достойни техни замистници . Никога няма да забравя блестящата техника , която притежаваха Лечков и Метков . Жалко , че в последните години бързо се продават талантливите ни футболисти . Иначе с таланти като М. Петров , Ст. Петров , Чомаков , Бербатов и Манчев ни чакаха нови емоции в ЕКТ . От сегашния състав безспорните ми любимци са Емо Гъргоров и Вили Димитров .

5. Бъдещето на ЦСКА .
Задължително трябва да бъде запазено ядрото на сегашния състав и да бъдат привлечени нови добри футболисти на невралгични постове - в центъра на отбраната и качествен централен нападател . А близкото бъдеще на ЦСКА е свързано с влизане в ШЛ и нови големи мачове и победи на европейската сцена . Поне се надявам да е така . За по далечното - Европейска суперлига .

САМО ЦСКА !!!
Редактирано от ivi4-cska на 01.03.03 15:35.