Здравей пак. Нека ти обясня, защото в момента ми стана малко неловко. Аз имам голям личен проблем с хора, които ми правят намеци и после твърдят, че нищо не са казали или че аз не съм ги разбрала добре и те само така си приказвали и нещо друго имали предвид. Дори ставам зла и се зъбя да ми се говори направо. Само двамата с теб пишем изобщо в целия клуб и въпросът за среща ми прозвуча като чиста покана към мен. Затова те подбутнах, да не се бъзикаш, нещо съм се наострила към шегички, от които накрая излиза, че аз съм насилила нещо и в крайна сметка на мен да ми стане тъпо. Ако си се шегувал, не се чувствай длъжен да се уговаряме, беше комично наистина да се отвори думата за клубна среща на така съвсем непосещаван клуб. А ако искаш да пием кафе, ми остави бележка когато се прибереш, аз си се виждам с хора и ще ми бъде приятно да се запознаем. Просто не го приемай като ангажимент. Подбутнах те заради личното ми дразнене от други такива случки с полу-покани, полунамеци и моля да ме извиниш, ако просто си се усмихвал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите