Да, занимавах се и наблюдавах едно астрономическо явление на 11.11. (без да обърна внимание на деня)
Слънцето залязваше, луната наблизо беше изгряла, а точно между тях беше Венера (вечерница), след обяд, около 17 часа. Много интересно усещане. Сякаш се събуждаш в осъзнат сън и пак, и пак. По-късно имаше някаква книга за осмоъгълни слънца на много места по Земята, порових за инфо в нета и за Плеядите, и за турското знаме, хората писали тук-там, че и на тях им е било специално, и така. Че и писаното от теб, макар и преди датата
Намерих материалите за египетската тантра. Направо се чудя, как съм забравила за написаното от Друнвало за това. Изобщо съм го изключила. Като толкова неща си бях спомнила през/чрез него, четейки го, и изобщо, докато го търсех още… Някак си по-голямо впечатление са ми направили университетите и 18-те дъха тогава сигурно. Случва се. Спомням си, че много ми се дишаше и все ми беше любопитно „ама, защо и как … и т.н.?!”
Интересно ми е за тия осем лъча, личности
Извадих и този материал, че е по-подробно за И Дзин -
–
И нали си ми е любим Юнг, да поуспокоя акъла, го препрочетох (не, че нещо ново, де)-
„Учението на „И Дзин” не почива на принципа на причинната връзка, а на непознат принцип, останал до сега без име, защото при нас не се среща, който се опитах да опиша, като синхронен принцип. Моята работа върху психологията на несъзнаваните процеси ме принуди преди няколко години да потърся някакъв друг обяснителен принцип, защото принципът на казуалността ми изглеждаше недостатъчен да обясня някои забележителни явления на несъзнаваната психология. Първото, което открих, бе, че съществуват психологически паралелни явления, които не се отнасят едно към друго казуално, а се намират в някаква друга процесуална зависимост. Тази зависимост ми се стори значителна, дадена в действителността на относителна едновременност, оттук и изразът „синхронен”. Изглежда, времето е по-малко от една абстрактност и нещо повече от един конкретен континиум, то притежава качества, или основни предпоставки, които могат да се проявяват в относителна едновременност на различни места в казуален, необясним паралелизъм, както например в случаите на едновременен проблясък на идентични мисли или психични състояния. Друг пример е подчертаната от Вилхелм едновременност на китайски и европейски стилови периоди, които не могат да се свържат един с друг казуално. Пример на синхроничност на макровеличини би била астрологията, ако тя разполагаше изцяло с достоверни резултати. Доколкото действително има точни астрологически прогнози, те не се дължат на действието на звездите, а на нашето хипотетично чувстване на времето, т. е, с други думи, това, което се ражда или създава в даден момент на времето, то притежава качеството на този момент. Това същевременно е и основната формула на практическия опит на „И Дзин”. Както е известно, познанието за хексаграмата, отразяваща момента, се постига посредством боравенето със стеблата на белия равнец, или трите монети, а това се основава на чиста случайност. Падането им съответства на момента.”
Супер си го дал това инфо! Много ти се радвам
Накрая разбрах, че не виждат...Редактирано от Cилвия M на 13.11.13 22:22.
|