Усещанията ти при практикуване на системата са верни. Имах ги същите в началото. Познавах хора с паранормални способности и те ми бяха казали, че "пътят" ми е отворен до вишудха чакра, т.е. до гърлото. Нагоре е затворен. И без да ми го бяха казали, е логично, защото при едно по- силно активиране на енергията било от тази система, били от стойката на глава, се получаваше тежест в главата. Това се дължи на недоброто разпределение на енергията, създават се блокажи и претоварване. От друга страна, йогата не го болеше главата, а казваха, че пътят му е отворен до аджна. В стойката на глава, стоеше средно 20 минути, без странични ефекти. Значи, доказва се, че тежестта в областта на главата, главоболието и пр. странични ефекти, се дължат на недоброто циркулиране на енергията. Какво може да се препоръча, ами редовност и умереност. По малко. Oт малко глава не боли. Приказката, "от много глава не боли", никак не е вярна, нито за духовните занимания, нито за материалните. С времето нещата си дойдоха на мястото, сега не ме боли глава.
Също не съм привърженик на тази система, не заради друго, ами понеже е динамична. Това вече е въпрос на темперамент, може би. Асаните дават чудесната възможност, човек да релаксира в тях.
Няколко години съчетавах двете системи. Вместо сурия намаскар, изпълнявах "петте тибетци", след това класическата. Не съм получил странични ефекти, което показва, че има съвместимост, но ми се вижда доста откъм енергийно натоварване. По е за препоръчване, сутрин да се играе "тибетската", а вечер асани. Друг е въпроса, че ако разчитаме на вечерта, много често обстоятелствата правят да се разминем с практиката.
Какво показват резултатите от изследванията на щитовидната?
Поздрави.