Все ми се струва, че поставяте каруцата пред коня. Струва ми се, че оценките на случилото се са някак първосигнални, ограничени само от това което се вижда на повърхността, а не от причините. Ще опитам да обясня чувството си с един хиперболизиран пример.

Нека никой не се засяга от примера ми, просто хипотетична ситуация. Представете си, че БПЦ (а може и останалите църкви) работят на случаен принцип. В смисъл, нямат последователност в това което следват. Днес искат едно, утре не го искат а искат друго. Чисто хипотетично, с различни вариации това може да се приложи за обяснение на случващото се. При такъв хаос, съвсем естествено става подготовката за един събор да протече дълго време - вероятността нужните искания които имат всяка църква по отделно да съвпднат за да се случи кворум за подписване на свикване на събор, е малка и трябва много време. Реално почти същата ще е и ситацията, ако само една от църквите работи на хаотичен принцип.

Сега, след събиране на кворума, нужен за създаване на събор, мъдростта изисква последователност - съгласил си се в крайна сметка с желанията на другите, и те са се съгласили с твоите, какво би попречило на случването на събора? Хаотичността. Ако след някакво време изведнъж ви хрумне че искате нещо друго, а не това с което сте се съгласили. Хаотичността в генезисът си има много причини, може да е тъпоумие, може да е безхаберие, може да е някаква политика, летните горещини, още какво ли не, но не е теология. С теологията вие нямате проблем, след като сте се съгласили в крайна сметка с другите и сте подписали документите за събора. Ако не сте били съгласни, подготовката на събора просто е щяла да продължи. 55 години е продължавала, може и още толкова, няма ограничения. А ако все пак имате проблеми и с теологията, нещата отиват в канала...

И тук възниква въпросът с оценката на действието. Мъдро ли е или не е? Заслужава ли адмирации или не? Спомнете си, ние разглеждаме модел на църква, която взема решенията си хаотично, на случаен принцип. Това че едно от хвърлянията на заровете съвпада с очакването на една група, дали прави това хвърляне "мъдро" и заслужаващо адмирации? Не, това просто е поредното хвърляне. На повърхността се вижда само резултатът от него, не и механизмът довел до него. А хората могат да оценяват само това на повърхността... Но от него не трябва да се правят генерализирани оценки. Тайната на механизмът на вземане на такива решения отрязва тази възможност.

Вие не може да сте мъдър, но хаотичен, непоследователен. Несъвместими са тези качества. А в случая имаме точно това - непоследователност, която определени среди наричат и мъдрост. Имаме заложено противоречие, което трябва да обезцени оценката. Тоест, от това, че крайното решение е правилно (за определена част от Православието) не означава, че е мъдро, че е постъпка, която заслужава адмирации, че е покаяние - по разглежданият механизъм то просто е случайно. Това просто се превръща в евтин ПиАр, който се опитва да изтъква някаква мъдрост, скривайки непоследователността, несъвместима с всяка мъдрост. И по това, естествено, се плъзга масата, защото само това е предложено за видимост на повърхността. Не знам доколко добре успях да се изразя с този хипотетичен пример.

Дали нашата църква работи на този случаен принцип? Едва ли. Но тогава възниква въпросът - къде е причината за тази непоследователност? Да се съгласиш след много години труд с някакъв постигнат компромис, и после изведнъж да се отречеш от решението си? Каква причина може да има, какво се е случило в този интервал от време. Аз, извинете ме, съм външен човек, информирам се основно от новините, но не съм забелязал да възниква някакъв дебат относно решенията на църквата, който да промени нещата. Пък и такъв дебат в последствие, а не преди подписването, е напълно безсмислен. А ако все пак чак в последствие църквата е осъзнала какво ее сторила с подписа си, дали е мъдрост това, че 55 години се е чудила какво да прави и накрая е взела погрешно решение? Тогава това натежава повече в хаотичният вариант на дейност, който по-горе отхвърлих като малковероятен.

Не зная, някой от митрополитите междувременно да е получил някаква богословска степен, която да му отвори очите? Да се е състоял събор, който да изслуша мнението на миряните? Нищо не се е променило. Остава хаотичността. Имали сте толкова години да вземете правилното решение. Имали сте достъп до експерти, имали сте право на вето, другите са се съгласили с вашите желания. Да вземете при тези условия погрешно решение, не е само грях.Това е съзнателно взето решение. Не търпи само покаяние после. За така взети решения отлъчване май е малко, камо ли да останеш на ръководни постове в Църквата... Но тук вече опираме до друга тема, че всяко пастство си заслужава епископите... На този фон адмирациите звучат изключително кухо.

В Православието отдавна няма някво единство, всяка църква си има своя политика. Една от целите на Събора е да се постигне консенсус, единство по част от тези политики. В този смисъл, ще има групи които одобряват решението на БПЦ, и групи които не го одобряват. Колко тежи мнението на някоя от тези групи преди Събор? Те така и така тези мнения са различни. Тежи толкова: "нашето гардже е по-хубаво"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите