В случая съм съгласен с Метро, защото, ако някой богослов, духовник, или редови мирянин е недоволен от качеството на обучение в сега наличните семинарии и богословски факултети, трябва да вложи цялата си критическа енергия в това, да реформира тези вече наложили се институции отвътре, а не всяка клика да си създава ново учебно заведение, само защото не се понася с братята си по призвание. Като факултети в рамките на държавни университети, богословските имат предимството да ползват за студентите, аспирантите и преподавателите си държавни субсидии, като са достатъчно свободни да определят сами учебния план, без да им се месят много от просветното министвество. Докато, ако го карат изцяло извъндържавно, рискуват или - в случай, че не намерят спонсори - да бъдат само издателска колегия за евангелизационни брошури, или да станат заложници на фондациите, които евентуално ще ги спонсорират, защото е ясно, че няма да могат да се издържат само от студентски такси и индивидуални дарения. А и пак няма да е съвсем без намеса на просветното министерство и дирекцията по вероизповеданията, само дето губят държавна дотация.

Така че, ако изобщо в близко време се учреди такова алтернативно православно учебно заведение, то няма откъде да вземе парите да подготвя качествени богослови и свещенослужители, а най-вероятно ще бъде само параван за легитимиране на някои богословски публикации като "академични" и следователно по-авторитетни за формиране на общественото мнение по верските въпроси. Едно е да се каже, че тази и тази публикация е измишльотина на група ентусиасти около митр. Николай, а съвсем по друг начин би звучало, ако същата носи парафа на еди коя си Духовна академия.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)