Друже, не Ви разбирам.

Питам се дали сте отровен от гъби или се правите на гръмнат.

Казах и се повтарям за сетен път, че моето най-прескромно и неангажиращо мнение по въпроса за академията е, че споделям виждането да има ведомствено висше църковно учебно заведение. Както си има семинария (и), така трябва да си има и академия или каквото и да било названието, но ведомствено на църквата висше учебно заведение.

Понеже само Пловдивският митрополит говори за такова и пожела то да е в каноничните граници на неговата епархия, то приветствах неговото виждане за академията.

За дебилите ще поясня, че Църквата може да има синодални заведения на канонична територия на дадена епархия, които да не са подведомствени на митрополията, а на Синода. Нека всички идиотизирани го проумеят това, че трите ставропигиални манастири - Рилски, Бачковски и Троянски са на канонични територии на дадена епархия, но те са на подчинение на Синода, а не на митрополита. Такъв е случаят и със семинариите. За Пловдивската не зная как стоят нещата, но Софийската не е на подчинение на Софийска митрополия и на нейния митрополит патриарх, а на Синода с председател патриарх.

Би трябвало така да е и с пловдивската семинария и респективно - академия. Ако не е така, това е свидетелство за синодна анархия и че постът патриарх не е оправдан.

Всеки митрополит се подчинява на Синода като цяло. Ако някой не се подчинява, това показва, че Синодът е ала-бала история.

Навремето, архимандрит Методий, авторът на книгата "Отец Йоан Кронщадски", бивш игумен на Рилския манастир и бивш представител на Московския патриарх в София. духовен старец на Архимандрит Серафим Алексиев, бе споделил следната изкукуригала история. Подал молба до Синода, който в България е Свети, да благослови да замине в Загорск да изследва библиотеката им. Разговарял с всички митрополити поотделно и всеки го уверил. че ще даде съгласието си в синодално заседание. Свършило заседанието на Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия и отговорът бил - "Синодът не благославя".

Всеки да разбира както си иска.

Варненският Митрополит Йосиф бе престанал да се явява на синодалните заседания и се мислеше за патриарх на Варненска и Преславска (тогава, при великия Йосиф не беше Великопреславска) епархия. Той беше единственият митрополит, който не позволи на патриарх Максим да стъпи на територията на епархията му докато беше жив. В един прекрасен момоент Светият Синод му изпрати писмо, че ако е болен и не може да идва на заседания, ще изпрати нов управляващ. Дядо Йосиф с голямата философска капела довтаса на мига страха ради.

Така Синодът наруши устава на Б.П.Ц. и изпрати управляващ Пловдивска и по-късно Доростоло-Червенска епархии.

Двата детайла ги споменавам, щото и най празната и откачена глава да проумее, че Синодът може да се заяжда и да налага властта си, ако пожелае. Ако днес не го прави, не е виновен някой си вироглавец, а този който ръководи въпросното предприятие - Свети Синод и си развява байрака като първа кипра.

Да се надявам, че ще светне и на най-помрачените мозъци.