Проблемът е че днес освен всичко друго при нас съществува и култ към църковната сграда - към тухлите (ако са стари и римски още по-особено), към керемидите (особено турските), към стенописи, стъклописи, черги и килими. Я колко рев се изрева за разрушените църковни сгради в Република Косова? Обаче никой не пророни сълза за съгрешаващите косовари или за това, че вече няма кой да им проповядва за Христос щото са прокудили и последния православен от земите си. Но това е друга тема.
А това е защото сме забравили основното предназначение на църковната сграда, а именно да се събираме там за Евхаристия (не "примерно за литургия" както си се изразил). Така мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите