Накратко за двамата разбойника / Религия и мистика / Православие

- единият разпънат отляво, а другият отдясно на Спасителя

Наистина ние знаем, че разпънатият (отдясно) благоразумен разбойник, чрез своето кратковременно покаяние на кръста влязъл в рая, макар че целият му земен живот се отличавал с жестокост, стигаща до убийства. Църковното предание обаче свидетелствува, че когато светото Семейство бягало в Египет, било нападнато от шайка разбойници. Те искали да убият всички, но главатарят, поразен от неземната красота на Богомладенеца, ги възпрял от това страшно престъпление. Тогава Пречистата Божия Майка му казала: “Този Младенец, когато дойде време, ще ти въздаде за твоята милост и любов към Него”. Именно този главатар бил благоразумният разбойник. Впрочем и на кръста той проявил състрадание и любов към Христа, защото възпирал другия разбойник да не злослови Божествения Страдалец. Този човек бил удостоен от Христа да чуе следното Негово обещание: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. (Лука 23:42-43).

Този безценен Подарък на Спасителя бил в отговор на искрената молба на човека, продиктувана от осенилата го в дълбините на сърцето му вяра (проявление на неговата воля): - "спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

Има ли тук някой вярващ, който да не желае, който да не бленува да чуе тези слова спрямо себе си: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Но "както си повярвал , нека ти бъде", казва Христос.

Многознаменателно е, че двамата разбойника разпнати в едно с Христа, понасят едно и също изпитание - и двамата тежко страдат, и двамата имат много натрупани грехове, но реагират по съвсем различен начин и съответно резултатът е коренно различен.

Първият разбойник изпада в безумие, недоволства, хули Бога, злорадства със страданието на Христа... никакво примирение, никакво разкаяние - и резултатът е само_осъждане за мрака.

Вторият е пример за истинско обръщане и жива вяра, която му дарува и спасителното покаяние ; вижда греховете си; осъзнава своята вина за положението, в което се намира; разбира, че заслужено страда и изтъква невинността и незаслуженото страдание на разпънатия до него Христос. Резултатът от неговото дълбоко сърдечно покаяние, е освобождаване от греховете и райско блаженство в близост с Христа.

Някога книжниците и фарисеите осъждали Господа и Го упреквали, че яде и пие с митари и грешници. На това Спасителят отвърнал: Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към п о к а я н и е (Мат. 9:13). От тези думи на Христа става ясно, че целта на Неговото идване в света е било нашето покаяние .

Неслучайно земното служение на нашият Господ Иисус Христос започва с призива за покаяние. (Мат., 4:17)

Показателно е, че на разбойника разпънат отляво, Син Божий не казал и една думичка - Той, единствено безгрешният, премилостивият и преблагият - Самата Любов - стояла безмълвна спрямо този човек. Защо ? Защо "Иисус мълчеше"?*

Нима не можеше Той, всесъвършеният Учител да отвърне на неоснователните хули, например с: "- хей, приятелю, осъзнай се, докато имаш още няколко минути - покай се тук и сега, понеже ето, Самият Господ е застанал редом до теб." Можел е, но не го е направил - за да покаже, че когато човек закорави необратимо сърцето си - по своя собствена воля (един безценен дар Божий) - всички думи са излишни. Ако човек е избрал доброволно да бъде докрай жестокосърдечен, то Господ ще уважи избора му, и няма да го кара насила да отвори сърцето си за Него. Господ е знаел, че всички приказки са безмислени, а мълчанието Му служи за всички като един безценен урок - урок по смиреномъдрие.

И тъй, на въпроса: видял ли е разбойникът отдясно Божествената Светлина - ще отговорим с въпрос: има ли някой от съмняващите се да е бил удостоен да получи безценния Подарък :"истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая."?

*