Християнският живот - постоянно изкачване на Тавор

Елате да възлезем на Господнята планина!” Какво друго е животът на християните, ако не бавно и мъчително изкачване на Таворската планина на преображението! Изкачване, при което ни дебнат всякакви опасности: свличащи се под краката ни камъни, тесни пътеки, надвиснали над заплашителни пропасти, опасност да се заблудим, да отмалеем и да се сринем надолу. Изкачване, което не можем да осъществим, мъкнейки със себе си товара на своите страсти и похоти.
Ден след ден, крачка след крачка християнинът трябва да възлиза на планината на Преображението, сам преобразявайки се, преобразявайки един по един греховете си в добродетели: безпокойството си - в упование на Господа, гнева си - в благост, гордостта си - в смирение, егоистичните си пориви - във воля за благотворене, алчността си - в милосърдие... Ще каже някой: невъзможно е.
Но Бог не ни поставя непосилни задачи. Като ни указва високи цели, Той ни дава и сили да ги постигнем. Стига да искаме и много да се молим.
Всяко наше дело, всяко наше благочестиво начинание ние трябва да започваме с молитва. Но преди да започнем да се молим, трябва да очистим сърцата си от всяка сквернота, да се взрем в себе си, да почувстваме истинското величие на Този, към Когото отправяме молитва, да застанем „със страх и трепет” (Филип. 2:12) пред Него, съзнавайки своето недостойнство и своята греховност. Някои, като се молят и не получават просимото тук и сега, бързо охладняват към Бога и Го обвиняват, че не е чул молитвите им и не е изпълнил желаното от тях. Те не съзнават, че причината за несбъдването на техните молитви са те самите. Те не са променили нищо в себе си, в отношенията си към ближните, не са се смирили, не са осъзнали греховете си. Образно казано, нашите грехове спират нашите молитви и не им позволяват да стигнат до Бога.
Трябва постоянно да въздигаме ума и сърцата си към Господа, както ни призовава св. Църква по време на св. Литургия, постоянно да сме отворени за пречистващата сила на благодатта и обновяващата сила на Светия Дух.
Чудна е тайната на благодатта! Тайната, която преобръща живота ни на 180 градуса, дава му нова насока и нови цели. Тайната, която ни кара да намразим онова, което довчера е давало смисъл на живота ни, да изтръгнем от себе си страсти и убеждения, които сме считали едва ли не за част от нас... тайната, която ни дава да виждаме ближния си в нова светлина и да го обичаме като себе си, да ценим живота, да съзираме добрите неща в него и да им се радваме. Чудна е тайната на благодатта, която сякаш ни изгражда наново върху руините на нашата човешка нищета и греховност, която от тленни същества ни прави носители на светлината Божия, от роби на плътта - синове Божии. Чудна е тайната на Преображението, което Бог извършва в нас, ако Го приемем, ако приемем Таворската светлина.
Светлината, засияла на Таворската планина, освещава живота на всеки вярващ човек, освещава живота и на цялата Църква. В Преображението ни е даден залог за славата и тържеството на Църквата, когато Господ Иисус Христос ще дойде в славата Си. Колкото и тежки да са били изпитанията ни, всички те трябва да бъдат разпръснати от тайнствената Таворска светлина. И ако душата на вярващия човек, принадлежащ към Светата, Православна, Съборна и Апостолска Църква, бъде обладана от униние при вида на едно или друго църковно разделение или падение на отделни лица, или отстъпление от правия Христов път, тогава невечерната, тайнствената Таворска светлина на Преображението трябва да укрепи колебаещия се, защото чрез нея ни е даден залогът за победата на Църквата Христова. Амин.



Свещ. Йоан КАРАМИХАЛЕВ