Не можах да разбера откъде идва текстът и към кого бих могъл да се обърна или отправя отговора си, понеже виждам, че текстът ми е адресиран.



Четох и препрочитах въпросния текст и ако написаното е истина, мога само да съчувствувам на този свещеник, който макар и да се нарича "селски поп", има солидна богословска подготовка и не на последно място известна духоносност (за мен това означава просветеност и одухотвореност).

Донякъде, изпитвал съм подобни пастирски терзания за духовното състояние в Родината. При всичките ми църковни разочарования от власт имащите в Църквата, Бог прояви особена милост към мен да ме обрадва прещедро с пълни храмове и в селската ми енория и в градската ми енория в някогашната Доростоло-Червенска епархия.

Тази си духовна радост дължа на предшествувалите ме свещенослужители както на село, така и в градския работнически квартал. Затова и с чувство на признателност ги спомням на всяка проскомидия.

Всяка служба за мен е била особена радост. Може ли да не тържествува човек духом при 30 членен селски хор и при 120 причастника през постите?

С особено чувство на синовна признателност си спомням и отеческата подкрепа на блаженопочившия и приснопаметен Митрополит Софроний. За някой, той беше смахнат и откачен. За други беше комуняга с особен партиен актив. За мен той беше истински пастир по чина Мелхиседеков, с образцово смирение и пастирска саможертва.

Когато селските партийни власти, между които и мои родственици, ме притиснаха жестоко и едва не се бе стигнало до лишаване от сан, след като ВВС предало в емисията си за местния конфликт с властите, юродивият Митрополит Софроний посмя в онези години да връчи протестна нота за нарушаване на Конституцията и опит за ограничаване на религиозната свобода. Той изрично подчерта в нотата си, че свещеникъ (мое безподобие) е негов клирик и само той може да упражнява дисциплинарна власт над него (т.е. моя Гордост). В противен случай, намесата на властите ще бъде оценена от него като дискриминация на религиозна основа.

Да, беше страшничко и потрепервах. Многообичните ми селянки не ме изоставиха. Те идваха все по-многобройно и многобройно в храма. Зачести да служи и сам престарелият и прегърбен Митрополит Софроний.

Моментът на Великото славословие е останал дълбоко запечатан в паметта ми. Мощните селски гласове пееха особено ритмично и самият Митрополит запяваше в немощта си със същия ритъм. Картината беше умилителна.

Той беше свръх скромен човек. Не обичаше ресторантите и при честите му служби в селото, обядът се предлагаше в канцеларията в притвора, а в самия притвор всички стотина богомолция разделяха архиерейската скромна трапеза.

На Рождество Христово нямаше нужда от много дълги мои проповеди, защото селянките ми бяха богословски грамотни. Те имаха около 400 тома книги в селската си библиотека и редовно четяха. Имаше старица, която четеше Псалтир за упокой и всички богомолки знаеха службата. В свое време, при храма живяла една монахиня, която разочарована от Търновските манастири, се оттеглила в родното си село.

За някои тя ще да е била лоша монахиня, непослушна, недисциплинирана, но за селянките ми се е оказала Ангел на спасението, а за мен Ангел на утешението и радостта.

Един от предшествениците ми загубил разсъдъка си от тежките мъчения в полицията, но той не отстъпил нито на йота от пастирския си дълг.

При такова духовно съзнание е обяснимо как това село в атеистичния Русенски край е съумяло да даде две три монахини, една послушница и една от игуменките на Казанлъшкия манастир.

Ето на такива скромни труженици на Божия виноград дължах своята признателност, че се бяха погржили да ми оставят в наследие неизразима духовна радост и утешение в любовта на богомолците.

Селянките ми не обичаха фалша и бързо се ориентираха в църковната обстановка. На всички тях вечна и блаженна памет и да им се въздаде стократна радост в Царството на Възпявания от тях Богомладенец

Редактирано от Prokimen на 30.12.03 23:59.