Благодаря ти, Ведра Маргаритке, за споделянето! Духът блика от него отвсякъде...Оставих се да се изкъпя от енергията му....

Интересно е как в различните краища на света хората развиват духовни практики по специфичен начин... Впрочем, преди време мисля, че бях споделял за едно близко семейство, което ходеше на едни ретрити с едни бедуини в пустинята в Северна Африка. И как там от пясъка (и Духа) се свързваха с Цялото... Въобще с какви ли не хора съм се срещал от разни краища на света, но пък в крайна сметка Духът и Цялото са едни и същи на всякъде.

Не знам дали си обърнала внимание на това как си срещнала с тези шамани и въобще как се е родило намерението ти да отидеш в Перу. Ако не, медитирай над този период... Винаги когато Цялото ти прави такива подаръци, „нещата” са биват подготвяни много преди това... И ако се вгледаш в този период „преди”, може да усетиш присъствието на Цялото там, на определени невидими същества, на нещо, което те е водило... И ако го видиш там, нищо чудно да го види и сега тук около теб.

Раждане-умиране и сливане на противоположностите... Има противоположности на разни нива, но ако се гмурнем в раждането и умирането, някак си всички останали противоположности стават следствия... Аз като се гмуркам първо забелязвам, че умирането и раждането не стават някъде в бъдещето/миналото, а стават във тук всеки момент. Всъщност, колко добре усещам това умиране и раждане СЕГА ми е критерии колко съм буден и кога съм задрямал (тогава няма непрекъсната смърт и раждане, а ... някакво дремене).

А така наречените противоположности взаимно се преливат една в друга... И виждаш, че е ЕДНО.

шаманите няма правилно и грешно действие. Всичко, което ни се случва е там, защото е трябвало да се случи и следва да сме будни за това, което става.
Толкова хубаво казано ! Случвало ми се е да се вайкам понякога за нещо и цялото винаги е намирало начин да ми покаже по-късно, че именно така е трябвало да стане. Съденето е на „правилно и грешно”, на „добро и лошо” те откъсва от МОМЕНТА.

Както казах някъде в началото на темата, при Мантак Чия и при Майкъл Уин, практиката с излизана от тялото е по различен начин: при първия (и при Пховата) излизането е над физическото тяло, а при втория е навътре. И през години ми харесваше повече ту единия, ту другия подход. Напоследък бях на вълна първия подход. Но сега докато медитирах и усетих пак как тялото е около мен... Хе, хе, аз бях извън него бидейки в него.

П.П. Яде ли от стотиците видове перуански картофи?