|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Даоска Алхимия и будиска Пхова
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 12.10.08 15:47 |
|
|
Последните два месеца бях на два интересни семинара и ще споделя малко информация за тях, както ме помолиха едни приятели. Може би това ще е интересно и за други хора, най-малкото, определено на мен самият би ми било много интересно, ако някой друг беше споделил това преди време.
Става въпрос за практическите семинари с Лама Оле Нийдъл по Пхова, който се проведе в началото септември край Варна и за този с Мантак Чия по Даоска Алхимия (Lesser Kan&Li), който завърши преди няколко дена край Париж.
Пховата е класическа будистка практика, част от "Шестте Йоги" на Наропа. Наричат я „съзнателно умиране” защо учи как в момента на смъртта духът („умът” по будистки) да напусне тялото по „правилния” начин и от „правилното” място. Води се за доста напреднала практика (имам приятели будисти от 15-20 г, които още не са я правили) и е за предпочитане преди нея човек да е правил достатъчно време медитация с Буда на Безграничната Светлина (Амитаба Буда).
Ако беше чисто будистка практика надали щеше да ме заинтересува толкова, но преди мнооого години я срещнах за първи път в книгата на Лю Куан Юй , където той съвсем откровено споделяше опитностите си с тази практика разказвайки как накрая им се е отворила фонтанелата на повечето участници в Пхова семинара и учителят проверявал това като поставял една дървена пръчица в отвора. В същата книга Лю Куан Юй със западно име Чарлз Люк (междувпрочем известен в БГ с превода на една книга за Вътрешната Даоска Алхимия по ДжаоБичън) сравнява даоски, будиски и зен медотоди за себеразвитие.
Надали и това щеше да е достатъчно да ми привлече толкова вниманието към нея, ако не се беше оказало по думите на Майкъл Уин, че един елемент от алхимичните даоски практиките на Мантак Чия, които правех, идва именно от тази будиска практика Пхова, която пък един човек на име Джон Манн (когото също имах щастието да срещна) бил преподавал на Мантак Чия. Още повечето възгледите на Чия и Уин се различаваха относно тази практика (първият я преподаваше, а вторият почти не или доста видоизменено), та ми беше интересна как е тя в класическия си вид.
Общо взето Пхова се преподава относително рядко и Оле Нийдъл от линията Кагю е един от малкото учители, които я преподават толкова интензивно и съвсем отворено. Впрочем, по неговите думи той я преподавал на над 60 000 човека за последните 20тина години. Същността на практиката се състои в многократното повтаряне на една специална мантра, която минава през централния/пробождащия енергиен канал и „удря” в областта на коронната чакра и достига Амитаба Будата седнал над главата ти на една ръка разстояния. Заниманията са в 3 сесии по 3 часа на ден (общо 9 ч/ден) като чистото повтаряне на мантрата е около 1/3, 1/3 отива за ритуални тибетски молитви и песнопения и 1/3 за теория и въпроси&отговори. Целият семинар е компресиран в 3.5 дена.
Олето, когото познавам от по-предишни лекции, е готин човек. Други будиски школи обаче не го харесват, защото е твърде „отворен” (примерно защото си позволявал да се съблича гол до кръста в жегите по време на лекции, пиел бира или окуражал хората, ако искат, да правят секс). На мен обаче всичко това ми се струва съвсем нормално и ако можеше да е още по-„отворен” щеше да е още по-добре. Както и да е, тази негова либералност и антидогматичност е другата причина да отида именно при него на Пхова, а не при някой сух и скучен класически будиски папагал. Впрочем, теорията и лекциите на Оле са ми скучнички, но за практиката, която всъщност ме интересуваше – бива. Ако някой се интересува от тази практика, неговите хора правят хубав център на един хълм над Варна и след практиките през 2000 и 2008, сигурно рано или късно ще има нова там. А пък има и на други места по света и с други учители.
Апропо, хората му са готини и повечето са доста млади като хвърлят огромна енергия за правен на този ритрийт център на голата поляна и заслужават поздравления за това. Имаше над 600 човека от 30тина страни на семинара. На тениските, които се продавах там имаше следната фраза, която може да бъде приета като мото на семинара Dying is never out of fashion (Умирането никога не излиза от мода).
Накрая на семинара Олето си прави труда да обиколи главите на всички хора дошли за първи път за да провери „знаците”. Натиска с пръст по върха на съответното място по главата и усещането (както при мен, така и при другите хора с които разговарях) е че все едно ти „бръква” в точката, където 3 дена сме „бор-машинили” с мантрата и ти влиза някъде навътре... Което пък е знак, че дупката-врат за духа се е отворила. Хубаво е, че преди това специално ни показа, че си е изрязал ноктите, иначе човек би си помислил, че му забиват остър нокът навътре в главата.
Малко ми беше смешна и забавна припряността и огромното желание на будистите, които искаха да получат на всяка цена физическо потвърждение с този знак за ... нещо си. Човек и да е получил това отваряне, ако самият той не е развил будността и разбирането си за нещата, надали тази дупка ще привлече духа му при смъртта или пък би било признак за някакво кой знае какво духовно развитие. Поне аз го приемам като възможност за нещо, а не като критерии.
Другото съществено при тази практика, което обаче не ми хареса сравнена с даоския й вариант, е че след като се излиза извън тялото над главата след поредната мантра, не се медитира достатъчно време там. Въобще при цялата практика имаше относително много малко ИН-медитация (т.е. да си в пустотата). Останах с впечатление че стремежът е именно да се „пробие” дупката и ... толкова. В този си вид, както и междувпрочем и Олето го каза, това НЕ е всекидневна практика.
Тук е удобният момент да направя връзката с даоската алхимия, където тази практика съществува и където тя е във вид за ежедневна такава. В книгата „Сливане на 5те елемента” на М. Чия (която трябва да съм качил на dao.dir.bg), тя е описана накрая като изтрелване на енергийна перла през върха на главата и формиране на собственото енергийно тяло там. За сравнение, в будиския вариант това енергийно тяло е на червения Буда на Безграничната Светлина.
В даоския вариант не се извозва мантра за това изстрелване, а енергия, внимание и дишане. Всъщност, енергийната перла се докарва до върха на главата (билото по централния канал както е в будиския вариант или по Микроорбитата) и с едно специфично издишване се изстрелва нагоре. В будиския вариант също се използва енергия, но там хората работят толкова малко с енергия (сравнено с даоските практики), че ми е чудно какво усещат... Но и да не са свикнали да работят с енергията (както сигурно бяха поне половината от хората на семинара), след хилядите повтаряния на мантрата ще докарат много енергия на върха на главата и ми е чудно как неподготвени хора я абсорбират... Нещата се усложняват с това, че има напускане на физическото тяло при изтрелването на енергията нагоре и една приятелка, която беше на семинара, ми се оплака, че после буквално в продължение на дни й е „духало” от дупката... Все пак се надявам, че Олето знае какво прави.
Но за човек свикнал да работи с енергията, рисковете са много по-малко и за това даоския подход на мен ми по-харесва. Впрочем, рискове има във всяка практика със „сила” и в даоския вариант предупрежденията са човек да ходи нагоре, едва когато добре се е заземил. И за това Майкъл Уин беше казал, че не е бил съгласен с Мантак Чия тази практика да се описва в книгата за Сливане на 5те елемента, защото тя е част от много по-напреднали практики и неподготвени хора могат да си създадат проблеми. Впрочем във варианта на М. Уин, излизането на перлата над главата трябва да стане естествено и почти без усилие – т.е. когато човек е готов.
Като споменавам предупрежденията едно последно, което беше отбелязано от Олето. Ако човек се задържа много извън тяло в Чистaтa земя (Pure Land), както будистите наричат пространството, което се посещава при Пховата, може така да свикне там, че връзката му с физическото тяло да отслабне и даже в един момент да не се върне в него. Така че е нужна балансираност.
Друга съществената разлика между даоския и будиския вариант е как се приготвя въпросната енергийна топка преди да бъде изстреляна нагоре. В даоския вариант има много алхимични практики, които се правят с години и които зареждат енергийната перла със същностите на нашите органи, канали, душа, дух и т.н.. Т.е. ние в концентриран вид влизаме в перлата. И всъщност от тази перла се прави „космическия кораб” с който духът може да пътува извън тялото.
Най-съществената от тези алхимични практики е именно „Сливането на Кан (вода) и Ли (огън)”, която беше обект на 5 дневния семинар, за който ще разкажа също накратко. Всъщност, аз бях на семинар на тези практика с М. Уин през 1997 (за него споменах тук , но ми беше интересно сега да видя разликите при преподаването на Чия и Уин на едно и също нещо (пък и за толкова време човек вижда и нови неща). И въпреки, че същността на практиката е една и съща, в двата семинара имаше толкова много различни неща, просто защото двамата са различни (което е съвсем естествено). Хора, които бях посещавали „Кан и Ли” с Хуан Ли (друг много интересен човек от хората около Чия, за когото бях рявказвал преди време) пък споделиха, че там е още по-различно. Така че първият очевиден извод е когато човек има разбиране, неминуемо променя практиката своебразно своята същност.
Цитирайки Чия, за да се занимава с даоска алхимия човек трябва да знае само две неща: секс и готвене . Секс, защото единият от алхимичните елементи е сексуалната енергия, защото става сливане (подобно на сексуалното) с други елементи и защото това сливане е оргазмично. Готвенето е нужно, защото на различни етапи преди и след сливането, алхимичните елементи трябва да претърпят различни преработки (точно както при подготовката при готвене) за да са във вид удобен за използване Екстракцията на нашите същности (с които зареждаме енергийната перла) е процес подобен на многократна дестилация и Чия я сравни с процеса на приготовляване на кубче концетрирана супа (било то от пиле или зеленчуци), където пилето примерно се поставя на най-горния етаж в тенджера на няколко етажа пълна с вода в най-долния. По този начин на междинния етаж се получава концентрирания пилешки сос в следствие на дългото напарване на пилето.
Даоската алхимия позволява на човек да се възползва от енергията, която генерира при излъчване на любов, радост и т.н. или пък от сексуална такава както я каптира в различни Collection points. Цитирайки Чия, често се случва хора да изпитват в едни моменти силни положителни чувства и енергии, но в по-късни моменти, всичкото това се разпиляло и те се чувстват празни. Даоската алхимия е начин човек да се научи да извлича същността на всичко това и да има максимално достъп до него.
Друго революционно нещо, което Мантак Чия е въвел успешно е използването на PowerPoint презантация със стотици диаграми, снимки и картини. Една хубаво направена диаграма за даден процес е често по-ценна от 1 час обяснения. Относно обясненията, М. Уин е обаче определено по-добър от М. Чия (може би понеже последния не си служи така добре с английския), но пък Чия дава толкова много неща, че наистина има безценни практически идеи. Така че бих посъветвал всеки, който се интересува от тази тематика да мине поне един курс било то с Чия, Уин, Хуан Ли или който е да е друг жив човек с разбиране. Разликата с учене само по книги е от земята до небето.
Предимството на това да минеш един и същи семинар с различни хора, е че ти позволява да задълбочиш разбирането за процесите, което пък ти помага да намериш своя път, които определено няма да е абсолютно същия като на тези, от които си се учил. Не по-малко полезен е и факта да се срещнеш и общуваш с други хора, които практикуват подобни неща.
Ще завърша с това филме , което Мантак Чия ни пуска няколко пъти, защото в медитативните практики се случва същото нещо.
Ако някой се интересува от нещо конкретно от семинарите или от практиките в тях, нека го изрази и ще допълня с каквото мога.
| |
|
Тема
|
Re: Даоска Алхимия и будиска Пхова
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв (в полет) |
| Публикувано | 12.10.08 20:03 |
|
|
Миро, това е енциклопедичен комендиум по темата :D накрая реших, че е твърде кратко, и ми се чете още :D искам и аз такива курсове, на Пховата почти отидох, но в последния момент някакви неща ме отвяха оттам... може би и по-добре, че сигурно и досега щеше да ми вее из главата... шегувам се, разбира се, надявам се да доживея - скоро - и аз една Пхова, преди да е станало късно
този сериозен текст заслужава сериозни отговори, дано някой се включи подобаващо. аз като една начинаеща, и понеже също в момента въм много кът с времето, ще се включа на парче.
първото, кето им направи впечатление, е определението 'ин-медитация'. кой ги определя по този начин? иначе има много смисъл, да. аз правих малко подготовка за Пхова, и на мен също ми липсваше медитация в подготвителната с Буда Амитхаба (мисля беше, при теб е посочено коректно) - в смисъл липсваше ми задържане на концентрацията върху нещо - има прекалено много детайли, които мен лично ме разконцентрират, и темпото ми е малко бързо. но това пък сигурно прави друг тип качество.
мислих си за изнасянето на енергия нагоре, което става както в Пхова, така и в подготвителната медитация - мен ме "сканираха" биоенетгийно в периода, след като бях правила подготвителната, така се случи просто, и ми казаха, че усещането за енергията над главата ми е като за "задръстване" :D и нищо чудно - там беше пълно с лотуси, буди и бодхисатви, дорджета и прочее. шегувам се, но имам уважение към будистките практики. въпросът е, че са наистина много различни по тип от моята любима "у-уей" както и от ошовските.
Принципно Пхова е практика за напреднали. Оттази гледна точка имам усещането, че Ламата, когото упрекват, че не е съвсем каноничен (не е само заради бирите, секса и голотата) може би малко рискува да я предаде на почти напълно начинаещи (всеки, който иска може шросто да се появи там). От друга страна обаче умирането е наистина много важно, днес сме много далече и от живеенето и от умирането, може би има някакъв смисъл в това отваряне. не искам да съдя, не знам, просто си задавам въпроси. по отношение на консервативните системи съм консервативна, спрямо либералните съм либерална, и в двата случая мога да видя смисъл :D трудна работа... но си имам аз нерешени въпроси по отношение на тия двете...
но това с проветрението из главата може да си е просто субективно усещане на мацката - като се прочистват центрове и канали какви ли не усещания се случват... важното е да знаеш, че имаш опитен водач наблизо...та затуй е въпроса и за смисъла на каноничните и нееканоничните школи в будизма. принципно пхова е практка за напреднали, която май не се дава току-така при консервативните...
чудех се каква е перлата, за която говориш? къде е, кога се появява? моят учител по чи гун казваше, че ако тренираш редовно, след около три години (примерно, всичко е относително), се образува кристалче/перла? в облстта на тан-тиен. ако продължиш да практикуваш, може и на други места да типоникнат :) това е много трайна поляризираща? субстанция и пр. Ти за такава перла ли говориш?
ами накратко така. ако някой вземе, та ги докара тези асове на даоистката алхимия тук, ще се включа тутакси. ама не знам защо, това поле хич не е активно у нас комай че...
поздрав най-сърдечен!
Редактирано от жepaв на 12.10.08 20:11.
| |
|
Тема
|
Re: Даоска Алхимия и будиска Пхова
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв (в полет) |
| Публикувано | 13.10.08 21:00 |
|
|
Ух, Миро! зашеметително е твоето доверие в книгите! явно има защо, след като имаш успех по този начин... аз от своя страна срещам огромни затруднения да уча практики по книги. мога да ги чета в паралел с живо учение близо до учител - но тогава ми вършат работа философиите, а практиките ми ги дава живият човек срешу мен. а само по книги не мога. опитът ми го е показал!... не си измислям и не се измъквам, мога да обяснявам надълго и нашироко защо и как така, но ще бъде загуба на време. пробвала съм и знам, че моя модел е такъв... ментак чиа не мога да го чета така - имам негови книги на български от преди 15 години, така и не ги взех на сериозно да поседна да попрочета наистина задълбочено и да попрактикувам. всъщност пробвах, но си намерих жив учител тогава и той го издуха със страшна сила. и после просто не можах да се върна...
една жива среща може да ме позапали да се обърна към тях, не и преди това - не мога да усетя за какво става дума. при мен е първо интуицията, харизмата - и после рациото...
е, може и да го попрегледам сега, като си му такъв върл последовател - мога да те броя за живия човек, когото познавам в таз посока (щото ментака за мен не е жив, нямам никакъв-никакъв досег до него...) и да се пусна по това русло. ще докладвам до какво ще доведе това. това с ученията има нещо общо с концертите - аз обичам жива музика, не че не слушам 'архивирана', ама магията на ставането в момента е при живата музика ... но да не се разсейвам..
а за каноничните будисти - това с трите години за лама е три години ритрийт, отшелничество, в които се очаква, че ще ти се случат - или не, ако не си бил там - качествени промени. е, това е по принцип, ама някои хора просто са отвъд принципа и за тях може да има изключения. вероятно Олето е такъв, както и той казва, че е бил прероден... нещо в Тибет с пазеща функция, примерно воин и вероятно тогава е напредал много с материала....
сърдечна прегръдка и на теб!
| |
|
Тема
|
Защо не съм будист
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 14.10.08 21:36 |
|
|
Забавно ми е да откривам с всеки изминал ден колко класическите будисти са против Олето. В началото, когато споделих на една такава приятелка, че ще ходя на Пховата на Оле, те ме засипа с предупреждения, че отивам едва ли не при Дявола, който може да ме отведе до не знам си кой кръг на ада. Даде ми линк към следният , където разни други будисти яростно критикуваха Оле (темата с 1032 мнения на 52 страници). Но за мен аргументите на критикуващите бяха толкова закостенели, че напротив повишиха повече инетереса ми към Олето, който в сравнение с тях изглеждаше много свеж.
Вчера съвсем случайно попаднах на друг будиски форум (този път български) критикуващ Олето, в който има специлно забодена тема за него, в която съзрях квитенсенцията на това защо не съм будист . Цитирам въпросното брилятно
от администратора на форума им:
С това (тук и тук ) поне моето търпение се изчерпа. Този форум не е за лични мнения и за гледни точки по отношение на Дхарма. Дхарма е хилядолетна традиция и тя се е преподавала по един и същи начин от всички индийски и тибетски учители още от времето на Буда Шакямуни до днес. Сайтът Upadesa.org е създаден, за да се обяснят традиционните Дхарма учения на онези, които не ги познават... Въпреки желанието ни този форум да служи за сплотяване на хората, които практикуват в рамките на различните Дхарма организации в България, нашият основен ангажимент е към запазването на чистотата на традиционния тибетски будизъм и това е нещо, с което повече няма да правим компромис. Оттук нататък молим членовете на организацията "Диамантен път на будизма" да не публикуват повече в тези форуми. Поради редица случаи на изопачаване на традиционни будистки учения и представянето на гледни точки към будизма, които нямат нищо общо с обясненията на традиционните тибетски учители, преподаващи в света в момента, всякакви публикации на ученици на лама Оле Нидал, които не са в пълна хармония с текстовете от писмената тибетска традиция ще бъдат изтривани незабавно без никакво обяснение…
В горния особено дълбок и мъдър текст съзирам следните 4 Благородни Истини:
1. Дхарма се била преподавала по един и същи начин от всички будиски учители за период от 2500г. Ако това е наистина така, това за мен е една МЪРТВА дхарма! А следният стих на дребния Ханчев трябва да е направо фантастика за тях:
"И всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори"
2. Изказването на лично мнение за дхармата е голямо богохулство и е просто забранено. Човек трябва само сляпо да следва Правия Път на Партията/Сектата (тъй де, Правият път ще да е the Right Way).
3. Естествено, в хората от Upadesa няма и капка съмнение, че случайно може да не познават перфектно този така прав път и е много мило от тяхна страна, че са готови да го обяснят на низшите духом.
4. Въпреки огромното желанието на някои да са толератни към своите братя по религия, оказва са, че ... просто НЕ СА. И ако не могат да приемат другомислието на ближните са как ли приемат многообразието и превратностите на света.
Не знам дали преподобният учител на въпросния широкостроен (казвам "широко" скроен, защото бас държа, че ще каже че е от Голяма Колесница Махаяна) будиски адмистратор има същото мнение като подопечения си, но ако да, определено не би ми било интересно да му ходя на Пховата, колкото и 3 годишни ритрийт порции да е вземал.
Приятелката ми будиска за която споменах, като видя онзи ден писанието ми тук се засегна от определението "скучни будиски папагали". Никъде не съм казвал че това са се отнася за всички будисти, но какво да правя като толкова често съм попадал на именно такива... А папагал е този който повтаря разни стари неща и е забравил даже дребния Ханчев.
За да съм коректен трябва да уточня, че Олето изглежда свеж и модерен в сравнение с горепосочените. Иначе абсолютно погледнато и при него (и хората около него) се забелязват, може би в по-малка степен, същите тежести на "доспехите от миналото", които ще резюмирам на кратко:
1. Странното е, че отправната точка винаги е Буда, будизма, Дхарма (как тази думичка може да се използва за всичко), а не това как да бъдем по-будни, по-медитативни, по-разбиращи, по-любящи... И Олето започва често така лекциите си, а и хората които ме срещаха там ме питаха "Откога си будист?", "От коя сангха си?"... И трябваше да им обяснявам, че нямам нужда да съм някакъв "-ист" въпреки, че разни будиски учители са ми дали вече щедро Убежище и будиско име.
2. Олето се хвалеше, че те в сравнение с християнството използват научния подход... Хм, намерил с какво да се сравнява... Но като гледам колко много неща, които могат да променят живота ти, се поемат от учениците му просто на доверие точно както християни приема четящото в Библията, ако науката се основаваше на такива методи (а не на съмнението и критичността!), то сигурно още да не бяхме стигнали до парната машина.
3. Last but not least: не си спомням кога за последен път съм бил на някакъв духовен семинар, където да няма никакви, макар и загряващи практики за физическото тяло. Освен сутрешните прострации на някои хора (индивидуални извън курса), не видях никакво друго обръщане на внимание на тялото. И съществото тук е, че тялото е много по-близо до нас от Будата на Безграничната Светлина и ако не установяваме контакт с него, може да загубим контакта с Реалността, а Будата да си остане все някъде над нас.
Стига толкова за Будизма.
Що се отнася до даоските практики същественото не са книгите на М. Чия (забележи, че ги поставих в скоби), а 4те принца, които е твоя воля как ти харесва да изучваш и по коя система. Въпросните книги са само нещо конкретно, което ми беше подръка да ти покажа. Иначе аз самият съм учил от много живи хора различните даоски аспекти... Опитах се да ги преброя поне горе-долу и излязоха поне 30тина. Към тях могат да се прибавят към тях още 100тина приятели и съученици по Пътя, от които също съм научил полезни неща. Книгите са полезни именно между две срещи с живи хора с опит.
Така че ако мога да мога да ти бъда полезен с нещо относно даоските практики, не се притеснявай да ме питаш директно. С отговорите си бих изказал благодарността на тези, които са споделяли с мен. И разбира се на Цялото.
| |
|
Тема
|
Re: Защо не съм будист
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв (в полет) |
| Публикувано | 16.10.08 13:10 |
|
|
хммм :) от това антибудистко манифесто, Миро, ми се струва, че в някакъв момент яко са те настъпили по мазола будистите, да (хаха, лапсус, написах нудистите, защо ли?). иначе защо да има драма и пушек?.... (и аз обичам да драматизирам, но точно този повод не е моя, де ;] :р)
за съм особено съгласна с това, че - както ти отбелязваш някъде там - не всички будисти са папагали, и в това вярвам. и за мене това е основния начин, по който гледам на нещата изобщо. моя път през това течение е да обикалям наоколо му с приемане и полека-лека да стеснявам кръга - чета, питам, слушам, пробвам, пък ще видим. нямам идентичност на будистка и по принцип и аз съм не-истка. ама будизма не е религия (по произход, това, че някъде е станал врло религиозен култ е друг въпрос). и там е работата - нерядко хората, които завъртат едно течение са не-исти. но като го предават на някакви наследници то неизменно се преиначава и престава да бъде това, което е правел източника му. и последователите като рекат 'ние сме някого-исти' и оп - пак там...
за сметка на това, обаче, будизъма дава система за постигане на определена цел - има наблюдения, проверени с проби и грешки, че това, към което те се стремят, може да бъде постигнато, те знаят как и обучават в това. това е то. Вероятно това е имал предвид Лама Оле като е казвал, че подхода му е научен (сигурно ще се изненадаш, ако ти кажа, че съвременната ни наука е просто друга форма на религия - тя е основана на постулати, в които просто вярваме, а не са доказани. и от време на време се случва по някоя и друга революция, която разклаща света понеже показва грешността на някое базисно твърдение - примери: Коперник и Нютон, Дарвин, Айнщаин. в момента текат разни пост-айншаянски актуализации). та за будизма - тази система, печата :) - се предава лично, от учител на ученик, от сърце на сърце с векове, даже хилядолетия. в сърцето времето не съществува, там измеренията са други. за сърцето модерност няма.
модерност обаче има за социалните системи и съм съгласна, че има нужда от осъвременяване на разни неща.
... и отново при извора и промените след него - още нещо интересно, пак от будизма: Буда бил преподавал приживе толкова много начини за медитация, че след него се оформили 8 основни школи (май само в Махаяна са толкова?... ). и после - иди се бори срешу сегрегация.
мисълта ми е, че след като ти си наясно с това, з@що се х@биш да се конфронтираш с хора, които нямат широко разбиране? проблема не е в изначалното учение, а в практикуващите... аз съм сигурна, че има наистина меки, приемащи, мъдри будисти с широк ум - просто, както с всичко останало, по-лесно се забелязва остротата и силното викане, щото бодат. и тях търсим, те са ценните.
от друга страна, писането ти за това има определен лечебен характер - просто защото назовава някакви неща... така че - давай нататък!
а относно връзката с телата и будизма - ами да, той и Бодхидхарма, подобно на теб ;] забелязал, че будистите в Шао Лин не са добре свързани с телата си, не се грижат за тях, изкекавяват и умират рано поради недояждане, и решил да ги светне как да се посвържат с тях - и ето виж какво станало...
а мантака си го прибрах в къщи да го чета - може пък да му е дошло времето
хх
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от жepaв на 16.10.08 13:35.</EM></FONT></P>Редактирано от жepaв на 16.10.08 13:39.
| |
|
Тема
|
Re: Защо не съм будист
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 17.10.08 18:48 |
|
|
Не гледам на предния ми постинг като на антибудистки манифест. Просто се опитах да назова някои неща (важни според мен) както ги виждам. Не разбирам защо трябва някой да ме е настъпил някъде за да изразя мнението си за нещо??
Не виждам също да се конфронтирам нарочно с някого си (не съм отишъл в някой ортодоксален будистки форум за да споря с хората там). Но пък би било абсурдно да не изказвам мнение само защото може да е различно от това на някой друг или този някой друг да се засегне.
Както изказвам мнение за неща в съвременния будизъм, които ми се струват « странни », така също има много аспекти, които са ми полезни в различните будистки учения и гледам да се възползвам от тях. Всъщност и за това отидох на този будистки семинар, за което между впрочем не съжалявам ни най-малко и съм благодарен на Олето.
Така че няма проблем човек да критикува някого или нещо, ако се стреми същевременно да е възприемчив и отворен към този някого или това нещо. Балансът е важен!
Апропо, балансът е важен и в религията и науката. В същност първото може да се приеме като вътрешна наука, а второто като външна такава. В науката (била тя външна или вътрешна) има винаги две принципни сили Консервативна (ИН) и Експанзивна (ЯН). Никоя от тях не е нито добра, нито лоша сама по себе си, важен е пак БАЛАНСЪТ между тях.
Ако в едно духовно учение консервативната сила е особено предоминираща (както примерно в будиския форум, който цитирах в предния постинг), то остава почти изцяло обърнато към миналото и това го осакатява и го прави небалансирано. Аналогично, ако в някоя външна наука консервативният принцип е много слабо залегнал, то новите неща, които тя би въвела, ще са много неустойчиви. Така че не е въпросът дали някой вярва в нещо във външната наука, а дали е готов да чуе аргументите на някого с коренно различно мнение. Много е лесно да се каже „пост-айнщайнова наука”, същественото е да се ОБОСНОВЕ. Аз поне те слушам, ако ти си готова да го направиш.
П.П. Виж как същата тема, която дискутираме с теб тук, се развива по друг начин в .
| |
|
Тема
|
Re: Даоска Алхимия и будиска Пхова
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
CУ () |
| Публикувано | 17.10.08 21:49 |
|
|
Благодаря!
| |
|
Тема
|
Re: Защо не съм будист
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв (в полет) |
| Публикувано | 17.10.08 22:09 |
|
|
ух, Миро! мисля, че ще се нахакам стршно зле, ако тръгна да ти говоря за пост-айнщаянски ъпдейти в науката точно на теб :D няма да си го причинявам сега :))) трябва ми вдъхновение и смелост за това, а то не идва всеки ден - вчера явно е било при мен, но отлетя... ако кацне пак, може да споделя.
по същество мисълта ми беше за това, че религия и наука са от един мисловен (регистър?-не, модус-да), символен, не знам кое от кое е по-важнои по-истинско, по-скоро няма 'по-' - и двете са един дол дренки - трябва да се проверяват и да не им се вярва. а пък за ъпдейтите... какво ли съм имала предвид?...
иначе съм умиротворена и чувството ми за баланс спрямо онеправданите мълчаливи и отсъстващи намери покой. засега.
прелетях до братята в другия форум. дано стане сочна дискусия.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от жepaв на 17.10.08 22:10.</EM></FONT></P>Редактирано от жepaв на 17.10.08 22:13.
| |
|
Тема
|
Re: Даоска Алхимия и будиска Пхова
[re: CУ]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 19.10.08 13:09 |
|
|
Ти беше един от хората заради които пуснах тази тема.
| |
|
Тема
|
наука, религия ... и вдъхновение
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 19.10.08 13:27 |
|
|
Една разлика между науката и религията: при първото, ако дадено ново превозно средство не се движи, ако нов вид компютър не работи, това се вижда ВЕДНАГА. Докато при религията за да провериш дали нещо което си взел на доверие от нечии думи е точно така, може да трябва да чакаш цял живот, или следващо прераждане, или Страшния съд .... И целият ти живот може да отиде във въртене в кръг, което обаче да разбереш чак накрая му, когато той вече е изтекъл и ти започнеш следващия по същия начин. Апропо, на това му казват Сансара. Провери го обаче ти самата как то се изразява в твоя живот.
Що се отнася до вдъхоновение за да влезеш по-навътре в себе, може би снощи си получила известна доза такова както разказват накои ангелчета
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
