Здравей Ищар,

и на мен ми е много приятно да си говоря с теб! Виж колко лесно и естествено влизаш навътре и не се срамуваш да споделяш ли4ни неща. На мен то4но това ми е интересно, как ти виждаш нещата, как ти ги усещаш, как ти пре4упваш света...защото вси4ки сме толкова уникални и красиви, а е тъжно едно цвете да седи скрито под похлупак и да не може да разпръсква аромата си..

След като си навлязла навътре, можеш ли да усетиш от къде идват срамът и страхът, които изпитваш? Защо ги изпитваш, къде/в какво се корени при4ината? Защо оценяваш нещата, които си преживяла като грешки?

И какво е отношението ти към майка ти и нейното към теб? Има ли нещо, което би искала да и кажеш, сега, след като усети тези неща? Или да кажеш на себе си?

Весели празници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите