Здравей, Ния.
Верно е, че за човек, който не ме познава звуча ужасно понякога, но само така изглежда. Един стар приятел, си призна един път, че докато ме опознае, често си е мислел същото като теб например.
Защо си мислиш, че лошо съм се смял на човека, напротив много сърдечно беше. И сега ми е смешно. На комедия не си ли ходила?
Хайде и на мен да се посмеем. Един път карах един приятел с колело. Беше се изправил прав на багажника на колелото. Пък той един пълничък, така... По едно време се разминаваме с една мадама и съответно усуках шия, к'ат невиждал. Всичко екстра, но много назад се изнесох и във връзка с теорията за центъра на тежестта, предницата се вдигна, пък ние двамата паднахме. По- точно бях на гъз,а той на врат с колелото върху него. Обръща се мадамата, пък тя, както ги описва Миро, екстра набола от всякъде и почва да се хили. Онзи, пък излиза изпод колелото и почва да ме псува...че все съм се ненагледал. Ма си псува и пере на пряко. После съм казал (щото той ми го е припомнял), ама ей, така, както съм си на задника и с разперени ръце, скивай батка, к'во дупе, като детско барабанче, как да не литнеш заради него...
Има и друг случай, бях малко по- малък, но си ме влечеше. Зимата, значи. Насред тротоара, като турнали една новогодишна елха, па окачили, това, онова, лампи, светлини, имитации на подаръци. И както си вървя, виждам със зоркото си оченце, една мома от съседният клас. Подпрях си очичките да ми не изтекат и с извърната глава продължих в несвяст. От де да знам, че елхата била толкова на близо...и като я яхнах...ужас! Понеже центъра ми на тежеста е напрад и не мога да се спра от веднъж, та маам с ръце да се хвана за нещо за убиване на скоростта. Баси Ошовската прегръдка, за малко да гътна новогодишната окраса... А, тази девойката, дето гледах беше с приятелки. И като се обърнаха нашите, а дай сега, ха-ха-ха -ха-ха... Излизам аз, ама като от мочурище, а един стар зевзек, като се изцепи, "Абе момче, те тези подаръци празни, бе...". А, ония девойки, вече искат да ритат от смях.
Тоя път, нищо не казах, само се червих и срам, срам...ахахаха, чак до сега ме е смях.
Как да не му се смея, на онзи пич, като видях, себе си в него.
Всеки минава през този път, но въпросът е да имаме осъзнаване на нещата и постепенно да култивираме съзнанието. Това, което печелим е наистина великолепно, заслужава си.
През всичко съм минал, но не съм спрял, дано никога да не спирам. Сега осъзнавам, илюзията на всичко в миналото, после ще осъзнавам илюзията на сегашното и т.н. Пътят е безкраен...
В този свят, всичко е илюзия, на моменти весела, на моменти тъжна, важното е да я осъзнаеш...
Сложи сега прегръдката е едно кашонче и на зима на елхата...че много им разбирам. нема начин да не клъвна. :)))
Базикам се, приемам я. :)))
|