Благодаря за дългия /за сметка на изчерпателен и конкретен :))/ отговор!
Миро, както казваш количеството не е важно, а качеството. Колкото и да подканяш другите да отговарят КОНКРЕТНО, ако ти самият не даваш личен пример, как можеш да очакваш другите да го правят?! На места твоят отговор беше конкретен, в интерес на истината, но повечето бяха повърхностни ала-бала-ници (извинявай за откровеността, но нали сам призоваваш към конструктивни критики – ето ти няколко, пък дано се замислиш поне малко над тях, ако не ги приемеш, разбира се :))
И така, започвам да задълбавам (дано не пропусна нещо, че бая има за дълбаене... :))
Значи, първото ти ДЪЛБОКО взаимоотношение с тази жена (което е продължило няколко години) ти беше достатъчно?! Защо тогава сте приключили връзката? Какво стана с нея? Да не би да е била семейна? И би ли бил по-конкретен за това което сте правили за тези няколко години, което повечето двойки не го правят и за цял живот? Между другото, защо си толкова убеден, че това е така? Не можеш ли да предположиш, че някъде, някога може и да е съществувала друга по-велика двойка от вашата? (И за да не си помисли някой, че намеквам нещо за себе си – изобщо и не се наемам да се включвам в сравнения, но допускам, че е възможно да има такова животно нейде по света :))
Да разбирам ли, че причината да се ожениш е било предизвикателството да споделиш живота си с някого?! И това, че след като си се оженил и си ВИДЯЛ къде какво трябва да се свърши, направило ли те е просветлен? Усещаш ли се кога се държиш като такъв, отговаряйки на поставени въпроси, или още не си осъзнал точно това?
Хубаво е, че си разбрал това да не се заричаш, че нещо няма да стане, защото точно тогава става (от личен опит говоря :)) Също така е хубаво, че света е пъстър и има място за всеки в него – това и му е интересното, иначе щеше да е скучно и еднообразно (предполагам, че това също може да бъде и част от мотивашията на душите да предпочетат материята пред по-финото...)
Така, що се отнася за мнението на жена ти – евала, че не се изказа от нейно име! Разбираш, обаче, че не владея телепатията и няма как да я питам пряко, така че, ако оставиш емайл или направо я поканиш в дискусията ще задама въпросите си лично към нея на английски. А пък може да има и други въпроси от други клубари/ки :):) Обясни ми все пак какво точно влагаш в израза “женен съм за Цялото” и какво означава това с контекста на семейния живот?
За коментара на моето в/ предположение – не ти вярвам, че не ти е минавало през ума – бъди честен със себе си, дори и да не го признаваш публично. И забележи, аз не предлагам, а предполагам – разбираш ли разликата /tip – не е само в броя на буквите в думите :))/?!
За г/ - ако можеш демонстрирай КОНКРЕТНОСТТА в отговора, а не ми намеквай че някъде си си загатвал за това или онова. Ако си го написал някъде вече подробно, аз съм пропуснала да го прочета внимателно, затова моля те копирай го тук или дай линк.
Търпение, само още няколко въпроса и свършвам с разпита :)))))
В какво се изразява действието в тази тема?! Да изневеряваш и/или ревнуваш? Какво е това действие дето поражда взаимодействие, което води до промяна? Пак напомням – чакам конкретни отговори, ако може с примери най-добре!
И последно – както ти казах наскоро – не се сърди, но нищо не виждаш от моментните състояния :)) Не крия, че съм ревнувала мъжа ми за глупости, от което ми е ставало смешно след това, когато видях нещата в перспектива :)) Истината е, че той не ми дава поводи да го ревнувам, нито пък аз на него. Напротив, той ме научи на много важни житейски уроци и то като че ли без да го прави съзнателно, а проста така се получи. Един от тях е правото на лично пространство и време. Повече не мога да споделям, защото ще наруша едно обещание което му дадох, а не искам да загубя доверието му заради твоето настояване за споделяне.
Това е за сега..ДейтиРедактирано от d8a на 28.03.03 19:01.
|