|
Башар ми пасва и на мене. И аз някъде срещах да дават, че е от напред с идеята да промени пътя, по които сме стигнали до там, защото някъде сме загубили забавното в цялата работа. Което се вижда и при китайските системи, всички са толкова сериозни в по-голямата част от времето, че е странно.
Иначе тази анимацийка(това е съкратената) мисля че най-готино го отразява, не толкова тях двамата, колкото света в който са:
Съответно мрежите поемащи скачащите работници всеки ден и другите неща си идват на местата...
Пропадането... Все едно сме заминали от туристическа агенция в друга страна.
И там са ни рекламирали хотели и различни туристически атракции и сме си казали - "е то това си струва да се види" и сме тръгнали да почиваме и да се моткаме край морето докато местното население си има свойте проблеми.
Там обаче, всички непрекъснато говорят за това, колко впечетляващо е нещо, което наричат "бойното поле" и се създава впечетлението ,че всеки от туристите, които стъпи там после забравя откъде е дошъл и продължава да се връща, докато в него/нея не стане някаква дълбока промяна, неразбираема за другите които не са били, а след нея сякаш всичко е достъпно.
Та това изглежда подмамно и в един момент не издържаме на изкушението и и ние се записваме. И изведнъж се оказваме някъде където всички закони привидно са различни и където също започваме да се връщаме(не всички), с идеята че може да ни даде нещо различно, което нищо друго не може.
В този момент туристическата агенция изпада в паника. Те са ни пратили да се излежаваме покрай басеини и да гледаме туристически атракции, пък ние сме се набутали в нещо, което привидно не е направено точно за туристи, потенциално опасно е и всички застраховки, които имат не покриват напълно възможните развития. И започват щури действия за разбирането на това къде всъщност отиваме и защо привличането там е толкова силно.
Всичкото е игра на светлина, съответно нищо от това не е толкова проблемно, че да се спира. Освен това има впечетлението, че носи някаква промяна, която е твърде дълбока за да бъде захвърлена... Но има момент на изненада от "пропадането". Иначе целият космичен ден пропада, момента в който се оказваме в материални тела(животните в повечето случаи имат групова душа, индивидуална душа в едно тяло е част от пропадането май).
12+1 има на всички нива, имаме и за Земята(в Шамбала потока от Слънцето се разделя на 12 от тях, както призма разделя Слънчевата светлина, но на малко по високо ниво, било е 7+1 до преди 30-40 години, част от промените са това, че имаме пълната циркулация в момента), на най-високото ниво(това на съ-създателите в горният край на космичният ден) нищо не правят по въпроса, защото от там физическото съществуване не се вижда въобще, далече е. Сега започва малко, но до преди век например е нямало нищо, погледнато в линейно време. На другите нива, ами като цяло се работи за връщането, обратно, но там има и други проблеми пък сравнително малка част е тази която е пропаднала, а ние продължаваме да функционираме и на другите нива най-често, съответно цялото нещо не е много голямо погледнато извън тук. Тук изглежда голямо, защото сме му в епицентъра един вид...
Шамбала си действа доста усилено, ама нещата отнемат векове понякога, че и повече, сега всичко е по-бързо, но в миналото плановете са били бавнички.
Иначе на по-вътрешно ниво е трудно човек да е сигурен, дали всичкото това не е било част от плана, в крайна сметка така се е получило, съответно е отразявало някаква необходимост да се изживее и това.
SX11:Mountain and wind create people incurable drawn to the wilderness.
|
Re: Новите енергии и потокът [re: Kaily]
