|
Премествайки се в новия свят, ако не помним войните/ а наскоро установихме, че ни е проблем помненето на предишно съществуване в други светове/, как ще познаем мира? Или радостта и извънземните, ако не познаваме тъгата и земляните?
Ние може и да не помним, но висшият ни аз помни всичко, не го помни само настоящата ни личност. И ако случайно наистина нито една част от нас не помни нищо, това причина ли е да не вървим нататък?
А докато заявяваме, че се местим в друга реалност без войни и пр., не осъзнаваме цялото.
Откъде точно извади тази логика? Значи да си стоим в свят на войни, защото тук сме били помнили цялото ли, защо си решила, че тук го помним и затова по-добре да си стоим тук?
Най-вероятно трябва да търсим радостта не във висши светове, а в прости неща като да вадим вода и да носим дърва
Когато спреш упорито да говориш от множествено число и да налагаш върху другите собствените си разбирания, ще прогледнеш, че светът е пъстър и многообразен и че което за теб е правилно, за друг може да не е. И обратното. Търси радостта, където само предпочиташ, но не налагай собствените си предпочитания на мен в случая.
С други думи решението е в овладяване проявлението на енергиите тук и сега.
Действай.
И не забравяй, че всичко е тук и сега, дори оня другия свят пак е тук и сега. Стига да имаш очи да го видиш. Естествено, че всичко е тук и сега и че ние няма къде другаде да бъдем, освен тук и сега, защото нали всичко, в т.ч. и ние сме тук и сега.
За теб тук и сега са дървата и водата, за мен тук и сега е Башар. Затова ти се занимавай с дървата, а аз ще се занимавам с Башар.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: ОТКЪДЕ ЗНАЕШ [re: AH_]
(непостижима)
