“Този свят с войните и бедствията си никога няма да се промени, той винаги е съществувал и винаги ще съществува, просто аз се местя в друг свят.
Била съм в първи клас, преминавам го и отивам във втори, първият клас не спира да съществува, той си остава там и други първолаци се пържат в него, просто аз завършвам гимназия и излитам във висше учебно заведение,”
Премествайки се в новия свят, ако не помним войните/ а наскоро установихме, че ни е проблем помненето на предишно съществуване в други светове/, как ще познаем мира? Или радостта и извънземните, ако не познаваме тъгата и земляните?
Идеята за класове, нива, низше и висше си е удобство, но само ако помним, че се стремим не към по-висок клас за да не се „пържим“ в 1-ви, а за да постигнем цялото.
А докато заявяваме, че се местим в друга реалност без войни и пр., не осъзнаваме цялото.
Т.е. магията не е да се качим в колата и да я караме без да познаваме чарковете и, а да се слеем с всеки неин чарк, с цялата кола – ние да сме колата./ също и за телевизора- не да сменяме програми и честоти, а ние да сме телевизора/
Също както с цветето, за което наскоро си говорихме.
Най-вероятно трябва да търсим радостта не във висши светове, а в прости неща като да вадим вода и да носим дърва/ перефразирайки дзен мъдрост/ в кой да е свят.
С други думи решението е в овладяване проявлението на енергиите тук и сега.
|